Латвия готви забрана за руски стоки

Латвийското външно министерство е подготвило законопроект за забрана на вноса на определени промишлени стоки от Русия и Беларус, отвъд ограниченията, договорени общо на ниво ЕС (Фонтанка). Списъкът с продуктите още не е публикуван, а това е съществено: тясна група суровини или компоненти с пряко значение за сигурността може да бъде защитима национална мярка. Широка забрана върху цели промишлени категории вече започва да прилича на търговска политика. А според договорите на ЕС търговската политика е изключителна компетентност на Брюксел.

Икономическият проблем е ясен. Национална забрана за внос повишава разходите за латвийските компании и стеснява избора им на доставчици. В същото време тя почти не намалява приходите на Русия, защото същите стоки могат да влязат в ЕС през митницата на друга държава членка и след това да се движат свободно в Единния пазар — вътрешния пазар на ЕС, в който стоките преминават граници без проверки. Латвия поема цената. Русия почти не усеща ефекта.

Защо Латвия обичайно не може да направи това — и защо все пак опитва

Правото на ЕС е ясно. Член 207 от Договора за функционирането на ЕС дава на Съюза изключителна компетентност върху външната търговия: митата, търговските споразумения и мерките срещу нелоялен внос. Член 3 уточнява, че когато дадена компетентност е изключителна, само ЕС може да действа. Отделните държави не могат сами да решават кои чуждестранни стоки да минават през границите им.

Аргументът на Латвия е, че това не е търговска политика, а въпрос на сигурност. Договорите позволяват национални ограничения заради обществената сигурност по член 36 и при сериозни международни кризи по член 347. Пълномащабната руска инвазия в Украйна дава на Рига по-силен аргумент, отколкото би имала при спор в мирно време. Но това са тесни изключения, не трайно право всяка държава да води собствена търговска политика.

Ако Латвия може да ги използва за промишлени стоки, които Брюксел не е забранил, всяка друга държава членка би могла да направи същото за други продукти и с други заплахи като основание. Този път води към 27 различни национални режима вместо към единен митнически съюз. За компаниите, които работят през граници, това означава по-високи разходи за съответствие и стимул стоките да се пренасочват през държавата с най-меките правила.

Земеделският тест: големи числа, ограничен обхват

Латвия вече изпробва националната забрана при храните. От март 2024 г. страната блокира вноса на земеделски продукти и фуражи от Русия и Беларус. Парламентът удължи забраната до юли 2027 г., като я определи като необходимост за сигурността (Сейм). Латвия промени и правилата за обществените поръчки, така че доставчиците да изключват стоки с руски и беларуски произход от договорите с държавата (LV Portals).

Статистиката за вноса се срина. Латвийските покупки на руски и беларуски фуражи намаляха с 93 %, а на зърнени култури — със 100 % спрямо първата половина на 2024 г. (Bauskas Dzīve). Самите латвийски представители обаче признаха, че по-голямата тежест са понесли увеличените мита на ниво ЕС. Освен това забраната изрично не обхваща транзитните товари и стоките, предназначени за други държави от ЕС (Baltic Times). Продукти с руски произход все още могат да влязат в Съюза например през германско или нидерландско пристанище и после да се движат в блока. Латвийските вносители губят достъп; руските износители намират друг вход.

Точно тази празнина показва икономиката на самостоятелното действие: латвийските компании плащат повече за алтернативни доставчици, латвийските митници поемат допълнителен контрол, а каналите за руски приходи остават отворени през други точки на вход.

Кой подкрепя Латвия — и кой няма да я последва

ЕС вече забранява вноса на руски въглища, петрол, стомана, цимент, дървесина, алуминий, злато и диаманти, наред с други категории (Европейска комисия, Съвет). Латвийското предложение е насочено към промишлените стоки, които остават извън тези ограничения.

Балтийските държави и Полша споделят желанието на Рига за по-твърди мерки. Литва, Латвия и Естония заедно настояха ЕС да ускори изпълнението на забраната за внос на руски петрол (LRT). Но Латвия изглежда по-изолирана по метода, отколкото по целта. Полското земеделско министерство предупреди, че държави членки, които въвеждат собствени забрани за внос, рискуват процедури за нарушение пред Съда на ЕС (Wiadomości Handlowe). Германия гледа в друга посока: как руски стоки стигат до ЕС през посредници в Казахстан, Китай и Турция, с целеви митнически проверки по маршрутите и фирмите, при които рискът от заобикаляне на санкциите е най-висок (Бундестаг).

Няма признаци други държави да бързат да копират националния подход на Латвия.

Прецедентът е по-важен от обема на търговията

Без тарифните кодове на продуктите в законопроекта е невъзможно да се прецени прекият търговски ефект. Той може да се окаже по-малък от правния прецедент. Европейската комисия досега не е реагирала публично. Гласовете на засегнатите латвийски вносители и компании почти отсъстват от дебата.

Ако Брюксел приеме мярката мълчаливо, други държави по източния фланг ще получат модел за национални забрани извън санкциите на ЕС. Ако я оспори, Комисията ще трябва да защити правната рамка на санкционната политика дори когато целта е руска търговия. И в двата случая една от най-малките държави в ЕС поставя въпрос, който Съюзът досега избягваше: докъде може да се разтегне националната сигурност в обща търговска система?