Латвия дава предимство на САЩ

Министерството на отбраната на Латвия съобщи, че държавният секретар Айрис Риквейлис е предложил на Вашингтон приоритетен достъп до латвийски военни бази и полигони, включително до тренировъчната зона Селия. Предложението, отправено към заместник-представителя на Пентагона Даниел Цимерман, цели да обвърже американското военно присъствие по-плътно с балтийската територия.

Източният фланг на НАТО постепенно се измества от символични ротации към реална военна инфраструктура: бази, от които части могат да действат, гориво, което могат да използват, пътища, по които могат да се придвижват, и командни връзки, към които могат да се включат. Но публичен правен текст, който да определя какво точно означава „приоритетен достъп“, засега няма. Именно тази празнота е съществената част от новината.

Какво може да означава „приоритетен достъп“

Формулировката може да покрива първи избор при графиците на полигоните, по-бързо одобрение за американски учения, гарантирани зони за разгръщане при криза или разрешение за складиране на техника. Може да означава и нещо по-тясно: политически ангажимент американските нужди да бъдат вземани предвид, когато графиците на съюзниците се застъпят.

Латвия вече разполага с договора, който позволява присъствие на съюзнически войски на нейна територия. Страната е ратифицирала Споразумението за статута на въоръжените сили на НАТО, което урежда правното положение на съюзническите военнослужещи, юрисдикцията и митническите правила (likumi.lv, НАТО). Американски персонал може законно да действа на латвийска територия. Но това споразумение не дава права за базиране или привилегирован достъп до конкретни обекти. За това е нужно отделно двустранно споразумение, а такова не е публикувано.

Полигоните имат значение, защото достъпът определя колко бързо съюзническите части могат да се подготвят и разгърнат. Част, която познава терена и организацията на тренировъчните зони, действа по-бързо от подразделение, което пристига без предварителна подготовка. Езикът от срещата на върха на НАТО във Вилнюс подчертава същото: възпирането изисква планове за приемане на сили, предварително разположени запаси и транспортни коридори, не само численост на войските (Комюнике от Вилнюс). Селия се вписва в тази логика, ако зад предложението стоят реални права за достъп.

Латвия може да отвори вратата; командването на НАТО решава кой къде се вписва

Предложението идва в отбранителна среда, която беше пренаредена само преди дни. На 1 юли Първи германско-нидерландски корпус, многонационален щаб на НАТО, който координира сухопътни сили в оперативен район, пое командването на естонски и латвийски части. Той вече отговаря за отбранителното планиране, ученията и интегрирането на съюзнически подкрепления (ERR, Милитарний).

Така една до друга стоят две равнища. Латвия може да покани американски сили в своите бази. Корпусният щаб решава как тези сили се вписват в регионалния военен план. По-силната командна структура сама по себе си не добавя войници, както отбелязва ERR. Латвийското предложение намалява триенето за пристигащите части само ако е съчетано с онова, което ги поддържа: боеприпаси за бойни действия и противовъздушна отбрана за защита на зоните за разгръщане.

Три модела, един фланг

Всяка държава по източния фланг изгражда различна версия на една и съща застраховка. Литва приема постоянна германска бригада, с инфраструктура за семейства и цел за пълна оперативна способност до 2027 г. (Юронюз). Полша прие на 16 юни правителствено решение да работи за постоянна американска база, макар окончателното решение да зависи от Вашингтон (gov.pl).

Латвийският модел е по-лек: не постоянни гарнизони, а рамка за по-бързо пристигане. За Париж това е проблемът на зависимостта в умален вид. Франция признава ролята на САЩ в НАТО, но настоява за по-силни европейски способности и по-голяма индустриална самостоятелност (Френско външно министерство). Предложението на Латвия изглежда по-малко като самодостатъчност и повече като система, която работи, докато Вашингтон остава ангажиран. Това не прави хода нерационален. Прави го преходен.

Публичната информация все още не дава отговор на въпросите, без които предложението трудно може да бъде оценено: какво точно е обещала Рига, какво е приел Вашингтон, дали Селия включва предварително разположени запаси или клаузи за използване при криза, и кой получава предимство, когато няколко съюзнически сили имат нужда от един и същи обект. Офертите за достъп имат политическа тежест. Те обаче не са решения за реално разполагане на сили, а именно в разстоянието между двете се решава дали възпирането работи.