Премиерът на Латвия подаде оставка, след като украински дронове разкриха пропуски в отбраната на НАТО

За единайсет дни инциденти с дронове засегнаха пет държави по източния фланг на НАТО. Правителството на Латвия падна. Финландия затвори въздушното си пространство. Литовските радари изобщо не видяха падащ дрон. Румъния евакуира цивилни заради взривяващи се отломки. Естония поиска Украйна да вгражда механизми за самоунищожение. Общ протокол на НАТО за подобни случаи няма.

Веригата

Последователността започна на 7 май, когато два украински далекобойни дрона навлязоха в латвийското въздушно пространство откъм Русия и паднаха край Резекне, като повредиха празни петролни резервоари и доведоха до признание от армията, че сензорите са засекли дроновете, но не са ги поразили, защото „не са били изпълнени всички критерии за безопасност“. Министърът на отбраната Андрис Спрудс беше уволнен три дни по-късно. До 14 май самата премиерка Силиня подаде оставка.

На 15 май летището в Хелзинки спря работа за няколко часа след заплахи с дронове, а изтребители бяха вдигнати над крайбрежието на Финския залив. На 17 май предполагаем украински военен дрон падна в литовския район Утена. Литовската армия потвърди, че радарите ѝ изобщо не са го засекли.

Докато балтийските държави третираха всяко навлизане като криза, Румъния почти без европейско внимание пое 14 инцидента с руски дронове само през 2026 г., като три от тях са носели бойни заряди. През април удар с дрон в Галац повреди сгради и наложи евакуацията на 515 цивилни. Паневропейският медиен отзвук остана минимален.

Пет държави, пет импровизирани реакции

НАТО няма задължителен общ протокол за случаи, в които дронове от войната попадат на територията на съюзници. Правилата за откриване на огън не се прилагат автоматично за национални въоръжени сили, действащи на собствена територия. Всяко правителство решава само дали да свали апарата, да предупреди, или да поиска консултации. Операцията „Източен страж“, започнала през септември 2025 г., координира сензорни мрежи и обмен на разузнавателна информация, но не определя общ праг кога дрон трябва да бъде свален или кога случаят се превръща в ескалация.

Тази празнина произведе пет едновременни национални експеримента. Латвия засече дроновете и не ги порази. Литва не засече нищо. Финландия затвори гражданското въздушно пространство. Румъния понесе поредица от удари, докато тества системи срещу дронове в рамките на учението на НАТО „Източен феникс“. Естонският министър на отбраната Хано Певкур избра друг подход и публично поиска Украйна да вгради в дроновете си автоматични механизми за самоунищожение, които да се задействат при отклонение от курса.

Срещата на Б-9, деветте държави от източния фланг на НАТО от Румъния до Естония, се проведе в Букурещ на 13 май и завърши със съвместна декларация, която признава „спешната нужда да продължи укрепването на въздушната и противоракетната отбрана на НАТО, включително срещу заплахи от безпилотни системи“. Унгария сигнализира „конструктивно въздържание“ и отказа да подкрепи договорения език. Документът зададе посока, но не даде оперативни правила.

Кой поема цената

Украйна твърди, че руските системи за радиоелектронна борба умишлено отклоняват украински дронове към територия на НАТО. Латвийската армия и естонското разузнаване до голяма степен приемат това обяснение. То обаче не решава проблема. Дроновете продължават да пристигат, а политическата цена остава за държавите, върху които падат.

Латвийската криза показва механизма ясно. Експертът по стратегически комуникации на НАТО Янис Сартс предупреди, че уволнението на министъра на отбраната заради дронов инцидент „изпраща сигнал към Русия, че Латвия може лесно да бъде провокирана“. Литовският президент Науседа, наблюдавайки падането на латвийското правителство, предварително отправи остри предупреждения за суверенитета на въздушното пространство пет дни преди дрон да падне и на литовска територия.

Шведското учение „Аврора 26“ на Готланд потвърди по-дълбоката военна слабост. Украински оператори на дронове, действащи като противников екип, многократно надделяха над шведските сили, а министърът на отбраната Пол Йонсон призна, че Швеция е била „напълно прегазена“. Украинските инструктори оцениха шведската дронова технология като недостатъчна, включително заради зависимостта от системи, водени чрез глобално позициониране, които отказват в среда на радиоелектронна борба.

В балтийските и скандинавските държави вече текат поръчки за системи срещу дронове за над 12 млрд. евро. Част от финансирането идва от инструмента „Сейф“ на ЕС, нова извънредна кредитна линия за отбрана, която позволява на държавите членки да заемат средства за военни покупки. Но всяка държава купува собствените си системи, по собствен график и без гаранция, че те ще могат да комуникират помежду си. Единайсет дни дронови инциденти произведоха пет отделни национални кризи. Нито една не доведе до колективен отговор.