Откраднаха камери от границата на Латвия с Беларус

Латвийската армия съобщи, че на 5 октомври въоръжени маскирани придружители от беларуска страна са заплашили войниците ѝ, докато са изтласквали мигранти към Латвия (ТВНЕТ). По-късно същата нощ маскирани лица преминали на латвийска територия и отнесли камери за наблюдение. Властите говорят за засилен натиск по границата, но не са посочили кой е ръководил придружителите или дали същите хора са взели камерите.

Какво се случи на границата

Според Националните въоръжени сили на Латвия трима маскирани въоръжени души с автомобил са насочвали към границата група от поне 20 мигранти и са заплашили охраняващите я войници (ТВНЕТ, ЛСМ). И двете публикации предават версията на армията. Придружителите са останали на беларуска територия.

Латвийските войници са спрели преминаването. Армията не е съобщила какво оръжие са носили придружителите, какви заплахи са отправили или къде са отишли мигрантите след това.

Липсата на информация за последното има правно значение. По дело за извънредните гранични правила на Литва Съдът на ЕС постанови, че самото незаконно влизане не може да лиши човек от действителна възможност да поиска убежище (Съд на ЕС). Публикуваните сведения не уточняват дали някой от групата е поискал закрила.

Вторият инцидент е станал няколко часа по-късно. Министърът на вътрешните работи Янис Домбрава заяви, че маскирани хора са влезли на латвийска територия, повредили електрическо табло, взели камери и се върнали в Беларус, преди да пристигне патрул. Началникът на граничната охрана Гунтис Пуятс потвърди, че са отнесени две камери (Суспилне).

Властите не са оповестили заподозрян, видеозапис или резултати от криминалистично изследване. Нито един официален представител не е свързал извършителите с въоръжените придружители.

Версиите за самоличността на придружителите се разминават

Армията определи случилото се като хибриден натиск върху границата на ЕС и НАТО. Терминът описва действия на държава, която използва мигранти и тормоз, вместо открита сила, за да натоварва съседна страна. През октомври 2021 г. лидерите на ЕС приложиха това определение към Беларус, като нарекоха използването на миграционен натиск от Минск хибридна атака (Европейски съвет).

Пуятс предложи по-нееднозначно обяснение. По думите му маскираните мъже може да са организирани престъпници, действали с мълчаливото съгласие или с помощта на беларуските служби, а не служители на тези служби. Според тази версия ролята на Минск може да варира от бездействие до активна подкрепа. Публикуваните досега данни не показват коя от възможностите е вярна.

Камерите продължават да изчезват

По думите на Пуятс саботажът на камерите и друга електроника по границата се е увеличил, докато повредите по оградата са намалели. Публичните съобщения не съдържат числа, които да покажат тази промяна.

Граничният служител Артурс Зиле посочи конкретни признаци. Той каза, че камерите отново са били демонтирани или откраднати, натискът се е засилил през последните две седмици, а за четири седмици са задържани четирима души, заподозрени, че организират преминаванията (Аполо).

Данните за опитите за преминаване показват мащаба. От началото на годината граничарите са спрели 11 925 опита — почти колкото 12 046-те за цялата минала година. На 6 октомври правителството удължи до 31 декември действието на операция „Вилкатис“, насочена срещу незаконните преминавания (ЛСМ). Публикациите не уточняват дали удължаването дава нови правомощия на граничарите и какви биха били те.

Натискът е различен по отделните участъци на външната граница на ЕС с Беларус. До средата на септември Латвия е регистрирала 10 807 опита за влизане от Беларус, срещу 1 477 в Литва. От юли Литва поддържа 67 свои служители, сред които водачи на кучета, в латвийския граничен участък Силене край Даугавпилс (ВСАТ).

Това е най-ясният пример за сътрудничество между двете страни в случая: една държава от ЕС изпраща патрулни сили в подкрепа на друга по общата външна граница. Така на латвийска територия има повече служители, но това не изяснява кой организира изтласкването на мигранти от беларуска страна.

Публичните сведения засега подкрепят по-ограничен извод от този, който предполага формулировката на армията. Латвийските власти са документирали повтарящи се посегателства срещу граничното наблюдение на фона на нов ръст на опитите за преминаване. Публичната им версия не посочва кой е ръководил въоръжените придружители и не ги свързва с кражбата на камерите. Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност на Латвия трябва да отговорят на тези въпроси и да обяснят какво е станало с хората, върнати от войниците.