Съдебен спор застрашава въздушните коридори на НАТО

Спорът започна като административен казус: съдебно оспорване на оперативния лиценз на РОМАТСА, единствения сертифициран граждански доставчик на услуги за управление на въздушното движение в Румъния. Скоро обаче въпросът стигна до КСАТ, румънския върховен съвет за национална сигурност, с директно предупреждение: евентуално спиране на лиценза може да наруши мисиите на НАТО по източния фланг и да принуди европейските въздушни коридори да бъдат пренасочени (Хотнюз, Адевърул).

Румънското въздушно пространство не беше затворено. Решението на Апелативния съд в Букурещ не беше окончателно и не подлежеше на незабавно изпълнение (Диджи24). Но скоростта, с която един съдебен спор се превърна в тема за съвета за сигурност, показа уязвимост, която не е само румънска. Операциите на НАТО по източния фланг зависят от гражданска инфраструктура, върху която командването на алианса няма правен контрол.

Кой контролира въздушното пространство и кой не може да го поеме

Според правилата на ЕС за Единното европейско небе всяка държава трябва да сертифицира и надзирава дружествата, които управляват въздушното движение в нейното пространство (Регламент 550/2004). В Румъния този сертификат се държи единствено от РОМАТСА. Няма друг разрешен граждански оператор, макар че властите обсъждаха резервен вариант, при който армията да поеме управлението на гражданския трафик (Щириле ПроТВ). Не е проверено дали Румъния има правното основание и достатъчно подготвени диспечери, за да извърши такова прехвърляне.

Точно този монопол е тясното място в системата. Военните самолети, съюзническата логистика, гражданските полети и транзитните коридори минават през едно и също национално управлявано въздушно пространство. Евроконтрол, общоевропейският орган, който координира въздушните потоци на континента, може да пренасочва самолети около проблемна зона. Той не може да замени националния орган за управление на трафика (Евроконтрол). Въздушното командване на НАТО може да ръководи военни мисии, но няма правомощие да управлява гражданските навигационни услуги в държава членка (Въздушно командване на НАТО). Ако гражданският доставчик спре да работи, Румъния губи системата, която държи военните и гражданските полети безопасно разделени. Никой друг не може законно просто да я поеме.

Същата слабост по източния фланг

Румънският случай е най-остър, но зависимостта минава през целия източен фланг на НАТО. Всяка съюзническа държава там разчита на граждански системи за военно придвижване, като уязвимостта е различна във всяка страна.

Германският „Операционен план Германия“ го казва открито: прехвърлянето на сили на НАТО на изток зависи от граждански пристанища, мостове, железници, пътища и летища (Министерство на отбраната на Германия). Според „Фокус“ военен влак от Франция до Полша в момента стига за 45 дни; европейските плановици искат срокът да падне до три (Фокус, Демократа). Полша настоява за т.нар. „военен Шенген“ — идея, според която войски и техника трябва да преминават границите почти толкова бързо, колкото стоките, а летищата и железопътните терминали да са достъпни за военни нужди при криза.

Моделът е един и същ. Възпирането на НАТО стъпва върху диспечери, железопътни терминали и граждански летища. Всички те са национално управлявани и всички могат да се окажат слабо звено.

Какво остава нерешено

Предупреждението на КСАТ имаше две функции. То посочи реална слабост: според „Хотнюз“, който се позовава на моделиране на Евроконтрол, през румънското въздушно пространство минават близо 2 000 прелитащи полета дневно, а въздушната свързаност на Молдова зависи от него (Хотнюз). Същевременно предупреждението оказа политически натиск върху съдебната и изпълнителната власт да решат казуса, преди рискът да се превърне в последици.

По-дълбокият въпрос остава и след този спор. Ако граждански доставчик на аеронавигационни услуги спре да работи по правни, финансови или технически причини, има ли някоя държава от източния фланг на НАТО проверен заместител? Румъния предложи спешни разговори. Германският оперативен план признава зависимостта от гражданската инфраструктура, но оставя подробностите за въздушното пространство засекретени. Нито едно правителство не е показало тестван резервен вариант. Източният фланг на НАТО беше изграден върху допускането, че гражданските системи ще продължат да работят. Един съдебен спор в Румъния провери това допускане и отговор не се видя.