ДНК следа свързва бомбите в Лайпциг

Съобщение за съвпадение на ДНК насочи разследването за атаката с дрон на летището в Лайпциг към по-ранно дело за бомби в куриерски пратки. Връзката е важна, защото може да свърже два различни начина за удар срещу европейските логистични маршрути в рамките на две години. Германската федерална прокуратура не я е потвърдила (т-онлайн, Юронюз).

На 4 август дрон с взривно устройство удари крилото на товарен самолет „Антонов“ на летище Лайпциг/Хале, отскочи и не се взриви. Служител на летището откри отделения заряд наблизо (Тагесшпигел). Федералната прокуратура, която в Германия води делата за тероризъм и държавна сигурност, пое случая заради подозрения за опит за взривяване и опасна намеса във въздушния трафик (Пресепортал/ГБА).

Сега според медийни публикации криминалистичен материал, иззет от дрона, съвпада с ДНК от делото за най-конкретното досега европейско обвинение за хибриден саботаж.

Делото за пратките, към което сочи ДНК следата

През юли 2024 г. четири пратки със запалителни устройства бяха изпратени от Литва към Великобритания и Полша през товарните мрежи на Ди Ейч Ел и Ди Пи Ди. Една се запали на летището в Лайпциг. Друга избухна в пожар в склад във Великобритания. Ръководител по сигурността в Ди Ейч Ел свидетелства във Вилнюс, че пратката в Лайпциг се е взривила на земята само защото полетът е бил забавен: самолетът е трябвало да излети в 05:30 ч., а устройството се е задействало в 05:43 ч. (ЛРТ, Яху/БНС).

Евроюст, агенцията на ЕС, която помага на националните прокуратури да координират трансгранични наказателни дела, създаде съвместен разследващ екип. Той идентифицира 22 заподозрени и откри допълнителни устройства в Латвия и Естония (Евроюст). Би Би Си, позовавайки се на документи по делото, съобщи за заподозрени, на които било плащано да пренасят експлозива РДХ и части за дронове, подходящи за носене на бомба (Би Би Си).

Литовската прокуратура е стигнала най-далеч в посочването на отговорност: според нея атаките с пратки са били организирани от руски граждани, свързани с руското военно разузнаване. Петима обвиняеми вече са изправени пред обвинения в тероризъм във Вилнюс. Това се отнася до случая с пратките от 2024 г. и не може автоматично да се прехвърля върху дрона от 2026 г. (ЛРТ).

Какво може и какво не може да докаже ДНК следата

Литовски и германски медии съобщават, че ДНК следата вече е била регистрирана в Литва и съвпада с материал от делото за пратката в Лайпциг (15мин, МДР). Няколко издания обаче подчертават, че конкретен човек не е идентифициран (Таг24, Лига). Общата ДНК следа може да свърже доказателствени масиви. Тя още не доказва, че става дума за същата група, същия куратор или руска държавна задача за дрона.

Ако прокуратурите добавят случая с дрона към съществуващия съвместен разследващ екип, обменът на доказателства между държавите ще стане по-бърз и по-труден за блокиране. Дали това ще се случи, остава открит въпрос с пряко оперативно значение (съвместни разследващи екипи на Евроюст).

Правителствата не могат да чакат прокуратурите

Държавите по източните логистични маршрути четат случая в Лайпциг като предупреждение за собствените си летища и товарни възли. Полският „Жечпосполита“ цитира експерта Александер Олех, според когото Жешув-Ясьонка, гражданското летище, превърнало се в ключов хъб за подкрепата за Украйна, се нуждае от по-силна защита срещу дронове (Жечпосполита). Чехия подготвя правила, които ще позволят на обучен персонал в обекти от критичната инфраструктура да действа срещу дронове в определени зони; проектът е изпратен за междуведомствено съгласуване, а влизането му в сила е планирано за юли 2027 г. (ЧТ24, Икономицки деник).

Германия засилва полицейския капацитет за противодействие на дронове (РТБФ), а ЕААБ, агенцията на ЕС за авиационна безопасност, издаде насоки за реакция при инциденти с дронове на летища (ЕААБ). Но няма единен европейски орган, който да нареди свалянето на дрон над гражданско товарно летище. Решението все още зависи от държавата, от службата, която първа засече дрона, и от това дали предварително е разрешено използване на сила.

Правителствата трябва да укрепват уязвимите цели, преди прокуратурите да могат да докажат кой е поръчал атаката. Докато германската прокуратура не потвърди ДНК връзката, случаят не е доказателство за преминаване от бомби в пратки към въоръжени дронове. Той показва по-дълбокия европейски проблем: службите за сигурност трябва да реагират по-бързо, отколкото съдът може да установи отговорността. Следващият отговор трябва да дойде от германската прокуратура.