Литва загуби 600,000 имотни записа

Всеки нотариален акт, фирмена регистрация и ипотечен запис в Европа стои в държавна база данни. Тези регистри са правната основа на собствеността. През 2026 г. поне пет държави членки на ЕС претърпяха сериозни пробиви точно в такива системи, с изтичане на милиони записи. Най-базовата дигитална инфраструктура на Европа се оказва защитена по-слабо, отколкото гражданите предполагат.

Откраднатият ключ на поддържащата фирма

На 22 май главният прокурор на Литва потвърди, че нападатели са копирали незаконно над 600 000 записа от имотните и търговските регистри на страната. Откраднатите данни включват информация за собственост върху недвижими имоти и документи за юридически лица. Ръководителят на литовския Център по регистрите подаде оставка същия ден.

Тревожното е как е станало проникването. Литовските разследващи установиха, че нерегламентирани влизания са идвали от чужбина, но са били прекарани през системи на други държавни институции. Вместо да атакуват директно регистъра, нападателите са компрометирали доверена съседна система и са използвали нейните права за достъп. Това е като да влезеш в сграда не като разбиеш ключалката, а като откраднеш ключ от фирмата за поддръжка.

Откраднатите данни имат пряка стойност за престъпни схеми. Имотни записи, съчетани с имена на собственици, могат да се използват за кражба на самоличност, измамни ипотечни заявления или кухи дружества за пране на пари.

Пет държави, една и съща слабост

Литва е най-новият случай, но моделът се вижда в целия континент.

В Малта базиран в Берлин изследовател по сигурността изтегли 1,3 млн. фирмени документа от търговския регистър чрез неправилно конфигуриран приложно-програмен интерфейс, тоест дигиталната връзка, през която софтуерът прави заявки към база данни. Не е било нужно хакване. Интерфейсът просто е таксувал по 0,01 евро на документ, без ограничения за достъп.

В България министърът на правосъдието поиска освобождаването на директора на Агенцията по вписванията, след като проверка установи, че 60 % от позициите са незаети и че в структурата няма служител по информационна сигурност.

В Италия прокуратурата в Неапол разби мрежа, в която двама полицаи са направили около 730 000 неразрешени справки в държавни бази данни за две години и са продавали лични данни по фиксирани тарифи: 25 евро за справка в системите на вътрешното министерство и 6–11 евро за данъчни записи. Системата е записвала всяко влизане, но не е засекла модела. Разследвани са 85 души. Франция също се сблъска с поредица от пробиви в системи на публичната администрация, включително инциденти, засегнали над 1,2 млн. банкови сметки, според по-ранно отразяване на To Brief.

И в петте случая слабостта е една и съща: контролът върху достъпа. Регистрите са записвали кой влиза, но не са разпознавали кога поведението става необичайно.

Разликата между закона и ключалките

Директивата НИС 2 на ЕС, в сила от октомври 2024 г., поставя публичната администрация сред секторите, за които се изискват най-високи стандарти за киберсигурност. Националните регистри попадат в категорията „съществени субекти“ и трябва да правят задължителни оценки на риска и да докладват инциденти в рамките на 24 часа.

Прилагането изостава далеч от текста на закона. В Германия, която транспонира директивата едва през декември 2025 г., около 38 % от засегнатите организации са се регистрирали във федералния орган за киберсигурност до крайния срок през март 2026 г., според по-ранно отразяване на To Brief. Остава неясно дали всички германски провинции изобщо са регистрирали имотните си регистри.

Литва вече беше транспонирала НИС 2, когато регистрите ѝ бяха пробити. Директивата изисква контрол на достъпа, но не задължава изрично автоматично засичане на аномалии. На практика, ако човек, който обичайно прави десет справки дневно, внезапно направи десет хиляди, системата трябва да вдигне тревога. Нито един от тези регистри не е имал такава способност.

Естонската архитектура Екс-Роуд дава частичен контрапункт. Всяка заявка между държавни системи получава защитен от подправяне дигитален подпис, който оставя подробна следа кой до какво е имал достъп и кога. Така масовото източване на данни става много по-трудно за прикриване. Дори Екс-Роуд обаче не може напълно да предотврати злоупотреба от вътрешен човек с легитимни права.

Тези регистри показват кой притежава жилище, кой управлява компания, кой има ипотека. Те не носят драмата на атака с криптовирус срещу болница. Но са правната инфраструктура, през която работят европейските икономики, и тя пропуска данни в различни части на континента. Регулаторната рамка на Европа още не е настигнала мащаба на риска.