Литва иска по-висок таван за отбраната

Литва иска повече време и по-голяма свобода в рамките на правилото на ЕС, което ѝ позволява да увеличава разходите за отбрана над обичайния лимит. Финансовият министър Тауримас Валис заяви, че е поискал от еврокомисарите да удължат сегашното облекчение след 2028 г. и да повишат тавана от 1,5 % от БВП (брутния вътрешен продукт — стойността на всички стоки и услуги, произведени в икономиката за една година), но не е посочил нов размер или краен срок (БНС чрез ТВ3). Прогнозата в проектобюджета му обяснява заявката: дефицитът, тоест разликата между държавните разходи и приходите, която се покрива с нов дълг, се очаква да достигне 3,8 % от БВП през 2027 г. и 4,6 % през 2028 г. Това е над прага от 3 % в правилата на ЕС (Министерство на финансите).

Преминаването над този праг има последици. Брюксел може да започне официална процедура, която да притисне правителството да овладее задлъжняването.

Бюджет между отбраната и социалните разходи

Правителството одобри проектобюджета на 16 октомври. Той предвижда за отбраната 4,8 млрд. евро през 2027 г., или 5 % от прогнозния БВП. Сумата е малко по-висока в евро спрямо тази година, но делът от икономиката е по-нисък от 5,38 % през 2026 г. (ЛРТ, Министерство на финансите). Така делът на армията в икономиката намалява, но дефицитът продължава да расте.

Отбраната е само едно от направленията, за които бюджетът трябва да осигури средства. Проектът предвижда по-високи заплати в публичния сектор, пенсии и семейни помощи, както и около 1,8 млрд. евро допълнително за социалното осигуряване (Министерство на финансите). На 6 октомври независимият бюджетен надзорен орган на Литва предупреди, че предоставената от ЕС свобода за разходи за отбрана на практика вече е изчерпана (Лритас).

Какво променя правилото на ЕС и какво остава непроменено

Всяко правителство в ЕС има договорен лимит за годишния ръст на разходите. „Националната клауза за дерогация“ в областта на отбраната позволява този лимит да бъде надхвърлен, но само за допълнителни разходи за отбрана (Препоръка на Съвета). Това е разрешение да се харчи, а не финансиране от ЕС.

Литва получи одобрение на 8 юли 2025 г. До 2028 г. тя може да надхвърля лимита си с по-малката от две суми: увеличението на разходите ѝ за отбрана спрямо 2021 г. или 1,5 % от БВП (Препоръка на Съвета). Досега клаузата са задействали 18 държави, но нито една не е получила по-висок таван (Съвет на ЕС).

Клаузата променя само начина, по който Брюксел оценява ръста на разходите на Литва. Тя не намалява дефицита. Танковете и казармите продължават да се отчитат в него, а заемите за тях увеличават държавния дълг. Затова дефицитът остава над прага, независимо от тавана.

Европейската комисия е изчислила какъв би бил ефектът, ако Литва използва цялото сегашно облекчение. Спрямо плана, който страната би следвала без клаузата, дефицитът през 2028 г. ще бъде с 1,3 процентни пункта от БВП по-висок, а държавният дълг — с 2,7 пункта (Европейска комисия). Тази оценка се отнася за действащия таван, а не за по-високия, който Валис иска.

Кой в крайна сметка плаща

Част от средствата за отбрана през следващата година са предвидени за подготовка на Литва да приеме германска бригада и за изграждането на собствена армейска дивизия (ЛРТ). Вилнюс може основателно да изтъкне, че чуждите войски, разположени на литовска територия, служат и на сигурността на съюзниците. Клаузата обаче не разпределя тази сметка между тях: тя дава свобода за разходи, но заемите остават в сметките на Литва.

Разходите няма да приключат през 2028 г. МВФ очаква разходите за отбрана и за застаряването на населението, включително за пенсии и здравеопазване, да продължат да тежат върху бюджета. Според фонда това ще изисква повече приходи или съкращения в други пера (МВФ).

Няма документ, който да показва подкрепа от други правителства за по-висок таван, а Европейската комисия не е предложила той да бъде увеличен. Комисията ще представи официалното си становище по проектобюджета през ноември (Европейска комисия).

Бюджетът все още е проект, а Валис не е посочил нито размера на искания таван, нито срока, за който го иска. Данните на самата Европейска комисия обаче позволяват ясен извод: по-висок или по-дълъг режим на облекчение би дал на Литва повече време по правилата за разходите на ЕС, но не и средства за трайно по-голяма армия. Сметката остава за литовците — под формата на нов дълг сега или чрез решения за данъците и разходите в следващите бюджети.