LKAB получи разрешение за парка в Luleå

Електромоторите на електрическите автомобили, генераторите на офшорните вятърни турбини и прецизните ракети зависят от един и същ материал: постоянни магнити от редкоземни елементи. Европа използва хиляди тонове такива суровини годишно, но не ги произвежда сама. Внася 95 % от редкоземните си елементи, като Китай контролира около 70 % от доставките за ЕС и до 90 % от световната преработка. На 26 май шведски съд издаде екологично разрешително, което може постепенно да промени тази зависимост.

Суровина в минните отпадъци

Шведската държавна минна компания ЛКАБ получи одобрение да изгради индустриален парк за критични минерали в Лулео, отвъд Северния полярен кръг. Суровината ще идва от вече натрупани минни отпадъци: апатит, богат на фосфор минерал, който ЛКАБ отделя при производството на желязна руда повече от век. В този апатит се съдържат всички 17 редкоземни елемента, включително онези, които са нужни за магнитите в зеления преход и отбранителната индустрия на Европа.

Химията е ясна като принцип. Смленият апатит се разтваря в киселина, при което се освобождават йони на редкоземни елементи заедно с фосфор и калций. Чрез последователно утаяване и филтриране редкоземните елементи се концентрират в смесено съединение, а фосфорът се отделя за производство на торове. Демонстрационна инсталация, която се строи от януари 2025 г., трябва да провери този интегриран процес до есента на 2026 г. На практика става дума за превръщане на век минни остатъци в два продукта, от които Европа има остра нужда. Концепцията работи в лаборатория; сега демонстрационната инсталация трябва да покаже дали може да работи надеждно в индустриален мащаб.

Част от решението, не цялата картина

Амбициите на ЛКАБ са значителни. Компанията има статут на стратегически проект на ЕС по Акта за критичните суровини за три свързани проекта в Северна Швеция, а находището ѝ Пер Гайер край Кируна съдържа приблизително 2,2 млн. тона редкоземни оксиди, най-големия потвърден ресурс в Европа. От 17-те редкоземни елемента два са особено важни за постоянните магнити: неодимът и празеодимът. Те създават силните магнитни полета, които позволяват електромоторите да бъдат компактни, а вятърните турбини по-ефективни.

ЛКАБ не е публикувала официални прогнози за количествата от тези елементи с качество за производство на магнити. Компанията обаче цели да покрие значителна част от целта на ЕС поне 10 % от нуждите му от редкоземни елементи да се добиват вътрешно.

Пълномащабното производство е планирано за 30-те години. Инвестиционното решение още не е взето. Оперативният директор на ЛКАБ е казал, че компанията ще действа „стъпка по стъпка“ и ще вложи капитал само „когато условията са правилни“.

Тясното място е след добива

Реалният проблем на Европа не е само в мините, а в капацитета за разделяне и рафиниране, който превръща смесения концентрат в индустриални материали. Причината е химична: редкоземните елементи са много близки един до друг и разделянето им изисква стотици последователни химични етапи чрез процес, наречен екстракция с разтворители. Китай усъвършенства този процес от четири десетилетия и днес държи 85-90 % от световния капацитет за разделяне. Единственото голямо европейско съоръжение, „Силмет“ в Естония, обработва около 3 000 тона годишно.

На 5 май Франция обяви национален план за устойчивост за 600 млн. евро, с който да възстанови този последващ капацитет. На теория френският и шведският подход се допълват: Швеция добива суровината, Франция я рафинира до използваеми метали. На практика графиците им се разминават. Френските мощности за разделяне трябва да започнат първо производство около 2028 г., докато концентратът на ЛКАБ няма да идва в значими количества преди началото на 30-те години. До края на това десетилетие френските рафинерии ще имат нужда от суровина извън Европа.

Започва да се очертава неформален северен коридор: шведски добив, норвежко разделяне и финландска технология за преработка. Три държави, три допълващи се роли и засега без формални координационни споразумения. Пазарната логика сглобява онова, което правителствата още не са организирали.

[!ВАЖНО] Дори ако всички планирани европейски проекти изпълнят целите си, континентът ще остане зависим от Китай за приблизително 85-95 % от нуждите си от редкоземни елементи през 30-те години, според анализ на ИРИС.

Какво да се следи

Демонстрационната инсталация на ЛКАБ тази есен ще отговори на първия технически въпрос: може ли процесът на извличане да работи надеждно извън лабораторията и могат ли емисиите да останат в рамките на разрешителното. Отговорът ще определи дали ще последва пълното инвестиционно решение.

Извън Швеция по-показателният тест ще дойде през октомври 2026 г., когато изтича временното спиране на китайските ограничения върху износа на редкоземни елементи. Първият европейски капацитет за разделяне няма да заработи преди началото на 2027 г. Този тесен прозорец ще покаже колко уязвима остава Европа и колко спешно отделните части на стратегията ѝ за редкоземните елементи трябва да се свържат в работеща верига на доставки.