Макрон и Мерц искат забрани за чужди фирми

Еманюел Макрон и Фридрих Мерц са поискали от Европейската комисия правомощие да реагира на чуждестранни практики, които изкривяват конкуренцията в Европа, включително чрез ограничаване на достъпа на компании от дадена държава до единния пазар (Reuters, съвместния френско-германски документ). Предложението оставя отворени двата най-важни въпроса: какво ще задейства мерките и какво точно ще може да блокира Брюксел. Не е посочена конкретна държава, но публикациите представят инструмента като отговор на Китай (Euronews).

Предложението идва точно преди разговорите на търговския комисар на ЕС Марош Шефчович с Пекин на 8–9 октомври (Politico).

По-широк обхват, познато правило за гласуване

Двамата лидери са изпратили подписано писмо до председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, заедно с документ без задължителна сила. В основата му е инструмент за ответни мерки, когато друга държава изкривява в голям мащаб пазара на ЕС. Примерът е прост: чуждо правителство финансира заводите си, за да произвеждат повече, отколкото местният пазар може да поеме. Така те могат да продават в Европа под цената, нужна на европейски конкурент, за да покрие разходите си, и да му отнемат поръчки.

Според съвместния френско-германски документ решението за ответни мерки ще взема Комисията. То ще остане в сила, освен ако поне 15 правителства, представляващи общо 65 % от населението на ЕС, не гласуват против. Противниците ще трябва да изградят широка блокираща коалиция. Това е по-трудно, отколкото няколко столици тихомълком да свалят мярка от дневния ред.

Този начин на гласуване не е нов. Той вече важи при търговската защита — разследванията, с които ЕС проверява вносни стоки, продавани под себестойността си или подкрепяни с чуждестранни субсидии. Нов е обхватът: инструментът може да засегне цял отрасъл, а мярката да стигне до изключване от пазара вместо до допълнително мито.

По-бавният път днес

Случаят с електромобилите от 2024 г. показва как работи сегашната система. След разследване за китайски субсидии Брюксел наложи през октомври 2024 г. мита от 7,8 до 35,3 % според производителя върху електромобили с батерии, произведени в Китай (Европейска комисия). Това бяха изравнителни мита — допълнителни такси, определени така, че да компенсират ефекта от субсидията. Процедурата обхвана само един продукт.

Макрон и Мерц смятат, че този темп е твърде бавен, когато една държава доминира цяла производствена верига (Reuters). Те искат Комисията да може да започва разследвания по собствена инициатива, да проучва цели отрасли и да действа по-бързо.

Кой плаща, ако Брюксел използва инструмента

Изключването на доставчик с ниски цени носи полза на европейските компании, които се конкурират с него. То обаче повишава разходите на европейските заводи и домакинства, които са купували от него. Остава и рискът от ответни мерки — авторите признават това, като предлагат карта на разходите, които китайски мерки биха причинили на всяка държава членка (документът).

Проучване на германските търговско-промишлени камари показва разминаването в нагласите на бизнеса: 60 % от фирмите искат да намалят зависимостите си от Китай, но само 36 % подкрепят ограничаването на достъпа до пазара (DIHK). Повечето компании искат да намалят риска, но далеч по-малко подкрепят Брюксел да затваря пазари като средство за това. Федерацията на германската индустрия BDI също предпочита целенасочено използване на инструментите, с които ЕС вече разполага (BDI).

Някои правителства активно привличат китайски капитал. Планираните заводи за батерии в Испания с китайско участие предвиждат инвестиции за почти 15 млрд. евро (Expansión). Тази сума не е загуба. Тя показва какъв обем планирани инвестиции може да се окаже под риск при търговски конфликт и защо Мадрид има различни стимули от Париж.

Предложението още не е закон. По член 207 от договора за ЕС един търговски регламент се нуждае от предложение на Комисията и одобрение от Европейския парламент и правителствата на държавите членки (EUR-Lex). Комисията нарече документите „ценен принос“, а лидерите на ЕС ще ги обсъдят на срещата си на 15–16 октомври (Euronews).

Подписаните текстове не определят какви доказателства ще са нужни, за да се установи „системно“ изкривяване на пазара. Не посочват и какво точно ще може да блокира Брюксел (документът). Париж и Берлин предлагат правомощие с потенциално широк обхват, но оставят на Комисията да определи кога то да се задейства и къде да са границите му. От тези две решения ще зависи дали компаниите, които купуват китайски компоненти и материали, и правителствата, които се надяват на китайски заводи, ще приемат инструмента.