Мадрид лобира за де Кос начело на ЕЦБ

Осемгодишният мандат на Кристин Лагард начело на ЕЦБ изтича чак през октомври 2027 г. Надпреварата за наследника ѝ обаче вече върви в европейските столици, и то от месеци.

През февруари „Юронюз“ съобщи, че Лагард обмисляла предсрочно оттегляне преди президентските избори във Франция през април 2027 г. Това би дало на Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц възможност да повлияят върху избора, докато още са на власт. Отговорът на ЕЦБ беше внимателно двусмислен: Лагард „не е взела решение за края на мандата си“. Това не е опровержение.

В експертните сондажи изпъкват две имена: Клаас Кнот, управителят на нидерландската централна банка, и Пабло Ернандес де Кос, бивш управител на Испанската централна банка, който сега ръководи БМР — Банката за международни разплащания, координационния форум на централните банки. Проучване на ОМФИФ от април ги постави наравно. Анкета на „Файненшъл таймс“ сред икономисти също ги определи като съвместни фаворити. Истинската надпревара обаче е между столиците, които стоят зад тях.

Кандидатът на Мадрид и управителят, който се опитва да го спре

Испанската кампания за Де Кос върви трудно. Педро Санчес първоначално не е искал да подкрепи човек, назначен от предшественика му Мариано Рахой, чиито доклади в Испанската централна банка неведнъж критикуваха фискалната политика на правителството („Ел Дебате“). Според „Воспопули“ на икономическия министър Карлос Куерпо са му трябвали седмици вътрешно убеждаване, за да промени позицията на Санчес. Правителството вече е застанало зад Де Кос, но без официална публична подкрепа, като умишлено държи процеса неформален („Синко Диас“).

По-големият проблем идва отвътре. Хосе Луис Ескрива, сегашният управител на Испанската централна банка, активно работи срещу Де Кос, като разговаря с журналисти и с други управители на централни банки в Европа, за да отслаби кандидатурата му („Ел Дебате“). Мотивът е проста аритметика: ако Де Кос получи председателството, Испания няма как да държи и място в Изпълнителния съвет, а амбициите на самия Ескрива приключват.

Тихият залог на Берлин

Германия има собствен открит кандидат. Изабел Шнабел, която вече е в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, каза пред „Ройтерс“, че би поела председателството, „ако бъде попитана“ („Виртшафтсвохе“). Твърдата ѝ линия за по-високи лихви, включително при отслабващ растеж, я прави трудна за приемане от южните правителства с висок държавен дълг.

През май „Иконострийм“ оцени, че Германия гледа на Кнот като на „оптималния резервен вариант“: „ориентиран към стабилност, с дълбок опит и фискално сериозен“. Това пасва на ордолибералния инстинкт на Мерц — германския акцент върху правилата, дисциплината и ценовата стабилност преди всичко.

Франция изглежда е отстъпила. Франсоа Вилроа дьо Гало се оттегли предсрочно като управител на Френската централна банка и беше заменен от Еманюел Мулен, лоялен към Макрон кадър, който едва мина през парламентарното одобрение („Льо Монд“). Френски кандидат за председател на ЕЦБ не се е появил. След двама френски президенти на банката — Жан-Клод Трише и после Лагард — Париж, изглежда, приема, че редът е на друг.

Какво променя изборът

Председателят на ЕЦБ оформя консенсуса за лихвените проценти и решава кога да се активира ТПИ — Инструментът за защита на трансмисията, който позволява на ЕЦБ да купува държавни облигации, за да спре скокове в разходите по финансиране на страни като Италия или Гърция. За България, която вече е в еврозоната, това не е външна техника на Франкфурт, а част от вътрешната парична рамка. Спредът на Италия спрямо Германия, тоест разликата между цената на заема за двете държави, е на 15-годишно дъно от около 73–76 базисни пункта. Това спокойствие зависи и от убеждението на пазарите, че защитата чрез ТПИ остава надеждна.

Де Кос е определян от анализаторите като центрист с по-мека парична линия, тоест склонен към по-ниски лихви в подкрепа на растежа. През кариерата си той последователно е подкрепял ТПИ и постепенните промени в лихвите (БМР). Кнот, някога сред най-гласовитите ястреби в ЕЦБ, смекчи позицията си през последните години, но инстинктът му остава към по-строга политика.

Формално Европейският съвет взема решението с квалифицирано мнозинство след консултация с Европейския парламент и Управителния съвет на ЕЦБ (Съвет на ЕС). На практика всяко досегашно председателство на ЕЦБ е било част от пакетна сделка за разпределяне на висши постове между държавите. Националността винаги тежи повече от идеологията.

Испания никога не е имала председател на ЕЦБ. А след напускането на Луис де Гиндос от Изпълнителния съвет на 31 май Мадрид вече няма никакво представителство там. Този аргумент има тежест. Решението ще зависи от това коя столица ще договори по-добрата сделка и дали Мадрид ще успее да спре собствения си централен банкер да саботира кандидатурата, преди тя да стигне до финалната маса.