Малта прокарва втори кабел до Сицилия

В Малта сондажна машина пробива крайбрежната скала, за да отвори подземен път за високоволтов кабел към морето (Lovin Malta). Оттам кабелът ще продължи под вода до Сицилия и ще даде на Малта втора връзка с европейската електропреносна мрежа, с още 225 мегавата капацитет за внос на ток (Interconnect Malta). За държава, която и сега разчита на един-единствен кабел от Сицилия за голяма част от внесената електроенергия, това е резервна инфраструктура: защита срещу сценарий, при който повреда в една връзка оставя острова с недостиг.

Защо два кабела променят сметката

В момента Малта внася електроенергия от Сицилия през една съществуваща връзка. Когато този кабел аварира или бъде изключен за поддръжка, страната трябва да се върне към местните газови електроцентрали. Вторият кабел означава, че островът ще може да черпи ток от по-широката италианска мрежа дори ако първата връзка не работи (Terna).

Новата връзка помага и при слънчевата и вятърната енергия. Малките електроенергийни системи трудно поемат резките колебания при възобновяемите източници: твърде много слънце по обед, недостатъчно производство привечер. Когато връзката с по-голяма мрежа е само една, операторите имат малко възможности да изнасят излишъка или да внесат допълнителна електроенергия. По-широкият достъп до континенталната мрежа дава на Малта повече пространство да изглажда тези колебания, защото италианските и европейските оператори могат да балансират това, което островът сам трудно би поел (European Commission).

Кабелите обаче не заменят местните резерви. Испанският опит с Балеарските и Канарските острови е показателен: дори след изграждането на междусистемни връзки испанските плановици продължават да виждат нужда от стотици мегавати допълнителна мощност, която може да се включи, когато вносът или възобновяемото производство не стигат (El Periódico de la Energía). Кабелите намаляват изолацията. Не я премахват.

Защо това няма непременно да намали сметката за ток

Почти всеки инфраструктурен проект идва с обещание за по-евтина енергия. В този случай доказателствата не стигат за такъв извод.

Цената, която домакинствата плащат, е сбор от разходи за електроенергия на едро, мрежови такси, данъци, налози и държавни субсидии (Eurostat). По-сигурната мрежа може да остави крайните цени непроменени, ако строителните разходи се възстановяват през тарифите, ако внесеният ток не се окаже по-евтин от местното производство или ако правителството управлява цените политически.

Кипърският министър на енергетиката направи това разграничение открито. Той подкрепя „Грейт Сий Интерконектор“ между Кипър и Гърция от гледна точка на сигурността, но предупреждава, че намаляването на цените не трябва да се приема като гарантирано (Powergame). Очакваната цена на този проект почти се е удвоила от началото на планирането, а критиците в Кипър поставят под въпрос дали разходът е оправдан, макар да приемат стратегическата логика (Kathimerini Cyprus). Малта ще влезе в същия спор.

Кой печели и кой плаща

Ползите и разходите не попадат при едни и същи групи. Малтийските домакинства и фирми печелят, ако надеждността на системата се подобри и прекъсванията на тока станат по-редки. Данъкоплатците поемат строителната сметка, която остава трудно проследима публично, макар да се споменават суми около 300 млн. евро (Interconnect Malta, European Commission). Операторите на местните газови централи губят работни часове с нарастването на вноса, но запазват стойността си като аварийна резерва.

Проектът се вписва в по-широкия натиск на ЕС за повече междусистемни връзки. Няколко държави членки вероятно няма да постигнат целта на блока от 15 % междусистемна свързаност, тоест дял от националната производствена мощност, който може да преминава през граници, а Комисията настоява периферните системи да изграждат физически връзки с континенталната мрежа (European Commission). Сондажът, който вече е започнал, е застраховка. Той прави електроснабдяването на Малта по-трудно за прекъсване, без да гарантира, че ще го направи по-евтино.