Малта отива към съд заради рециклирането

На 8 юли Европейската комисия даде на Малта последно правно предупреждение: в рамките на два месеца страната трябва да докаже, че изпълнява целите на ЕС за рециклиране, иначе случаят може да стигне до Съда на Европейския съюз. Мотивираното становище, последната стъпка преди съдебна процедура, е заради неизпълнението на изискването поне половината от битовите отпадъци да се рециклират. Срокът за това изтече още през 2020 г. (Newsbook).

В същия ден Комисията започна отделна процедура срещу Малта и за управлението на водите. Така Валета вече трябва да отговаря по повече от едно досие. Общата картина показва конкретен проблем: държава с правни задължения, която досега не е показала, че може да организира институциите си така, че да ги изпълни.

Шест години закъснение

Правната рамка е Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО). Тя задължи всяка държава в ЕС до 2020 г. да рециклира или използва повторно поне 50 % от битовите си отпадъци. Малта е сред най-слабите изпълнители в ЕС по този показател (Евростат). Срокът мина преди шест години. Това не е внезапен пропуск, а трайно изоставане.

Комисията прилага правото на ЕС по стъпаловидна процедура. Първо изпраща официално уведомително писмо, тоест писмено предупреждение. След това идва мотивираното становище, което поставя правен срок за реакция. Накрая случаят може да бъде внесен в Съда на ЕС по член 258 от Договора за функционирането на ЕС. Глоби идват по-късно, ако Малта загуби делото и въпреки това не изпълни решението (обяснение на Комисията).

Малта не е единственият адресат. Пакетът от 8 юли засегна 14 държави членки за неизпълнение на целите за рециклиране (Europa Press, Newsbook). Испания получи предупреждения както за битовите отпадъци, така и за рециклирането на опаковки. Португалия също е в същата група (TVI/IOL). Комисията прилага правно задължение, което правителствата познаваха от години и въпреки това не изпълниха. Затова случаят не изглежда като натиск върху Валета, а като по-широк тест дали екологичните цели в европейското право имат последствия, когато кабинетите ги пренебрегват.

Водното досие

Процедурата за управлението на водите е на първата стъпка, с официално предупреждение, тоест едно ниво по-ниско в правната процедура (обяснение на Комисията). Непосредственият съдебен риск е по-малък, но Брюксел вече има още едно досие, по което да изисква отговори.

Проблемът с водния стрес в Малта е добре документиран: недостиг, зависимост от обезсоляване и остаряваща водопреносна мрежа. ARTE е описвала подробно структурния характер на кризата. В материалите за тази статия обаче не се открива съдържателна публична реакция от правителството, опозицията или гражданския сектор в Малта по новата водна процедура. Досието почти не привлече обществено внимание в страната, въпреки че основният проблем е остър.

Кипър дава близък ориентир. Ръководителят на районната организация на местното управление в Никозия наскоро призова за единен воден орган, който да събере отговорността за язовирите, обезсоляването, тръбопроводите и подземните води (Politis English). Логиката важи и за Малта: когато отговорността за водите е разпределена между агенции и различни нива на управление, провалът лесно остава без собственик.

Кой отговаря за изоставането

Липсващият елемент е вътрешнополитически. Може да се посочат правните стъпки на Комисията и слабият резултат на Малта при рециклирането. Това, което засега не може да се установи, защото малтийските власти не са го казали публично, е кое министерство, агенция или друг орган носи отговорност за наваксването. Кой планира инфраструктурата за отпадъците? Кой управлява докладването за водите? Без такава яснота „отчетност“ остава дума без адрес.

Правителството на Малта има конкретно задължение: да отговори на ултиматума за рециклирането в рамките на два месеца или да се изправи пред Съда на ЕС. При водите процедурата започна по-късно, но вече е в ход. Комисията посочи какво Малта трябва да направи. Никой във Валета засега не е обяснил публично как смята да го постигне.