Мащабен украински удар с дронове срещу Москва предизвика политическа криза в пет европейски държави

На 17 май Украйна удари Московска област с най-голямата си досега дронова атака: четирима души загинаха, петролна рафинерия беше повредена, а отломки паднаха на територията на летище „Шереметиево“ („Москоу таймс“). В същата седмица премиерът на Латвия подаде оставка заради незасечени навлизания на дронове. Финландия затвори летище „Хелзинки-Вантаа“ през нощта. Унгария извика руския посланик за първи път от десетилетие. Австрийският канцлер заяви, че неутралитетът вече не дава защита. Дроновата война се превръща във вътрешнополитически фактор в държави от ЕС.

Ударът, който задвижи веригата

Атаката срещу Москва дойде след вече познат цикъл на ескалация, този път събран в няколко дни. 72-часовото примирие, договорено от Тръмп, се разпадна почти веднага в началото на май. След това Русия изстреля над 1 600 дрона и ракети за 30 часа — най-голямата си въздушна атака от началото на войната. Украинският отговор дойде четири дни по-късно.

Според монитора за въздушната война на фондация „Конрад Аденауер“ още към март 2026 г. Украйна вече е изстрелвала повече далекобойни дронове от Русия. Московска област вече е редовна цел, не изключение.

Латвия падна, Финландия удържа

На 7 май три украински дрона навлязоха в латвийското въздушно пространство, вероятно отклонени от руска радиоелектронна борба. Един удари празен резервоар за гориво край Резекне. Нямаше пострадали. Но нито един от дроновете не беше прехванат. Сензорите изобщо не засекли първия, предупрежденията към цивилните дошли след удара, а министърът на отбраната загуби поста си.

Когато латвийската Прогресивна партия напусна коалицията, премиерът Евика Силиня подаде оставка на 14 май. Видимият провал на системата за откриване и реакция свали правителството.

Финландия се сблъска със същата физика, но с различен институционален резултат. На 15 май властите издадоха сигнал за опасност в област Уусимаа в 3:49 ч., затвориха „Хелзинки-Вантаа“ за три часа и вдигнаха изтребители „Хорнет“. Във финландското въздушно пространство всъщност не влезе дрон. Тревогата беше превантивна, задействана от предварителна разузнавателна информация от съюзници в НАТО.

Финландия имаше ранно предупреждение и се мобилизира достатъчно бързо, за да избегне криза. Премиерът Петери Орпо призна, че комуникацията към гражданите е оставила твърде много въпроси без отговор, но политически последици не последваха.

Унгария и Австрия направиха отдавна подготвени завои

Новото правителство на Унгария, водено от партия „Тиса“ и на власт едва от няколко седмици, извика руския посланик, след като руски удари паднаха близо до Закарпатието, където живее унгарско етническо малцинство в Украйна. Премиерът Петер Мадяр публично осъди атаките (АТВ, „Ройтерс“) и така скъса с десетилетие на ориентация към Москва от времето на Виктор Орбан.

Според унгарски медии се подготвял списък за експулсиране на над 12 руски разузнавачи, работещи под дипломатическо прикритие. При Орбан подобни случаи са били решавани чрез тихо отстраняване без публично признание.

В Австрия канцлерът Кристиан Щокер каза пред „Кроне“, че трябва да приключи „удобната неистина, че неутралитетът ни защитава“. Аргументът му е практичен: дронове, които летят 500 км, обезсмислят географските буферни зони. Австрия се присъедини към Европейската инициатива „Небесен щит“ — воден от Германия консорциум, в който участващите държави съвместно купуват системи за противовъздушна отбрана.

Щокер представя участието като съвместимо с неутралитета. Австрийската партия на свободата го нарича атака срещу конституционната идентичност на страната.

Германия прие риска от ескалация

На 11 май Берлин подписа с Киев програмата „Смела Германия“, която предвижда съвместно производство на дронове с обсег до 1 500 км, включително 5 000 апарата с управление чрез изкуствен интелект. Финансирането е 4 млрд. евро. Министърът на отбраната Борис Писториус, при посещение в Източна Украйна, заяви, че Русия се намира във „фаза на слабост“.

Русия отговори, като посочи три германски производители на дронове като „легитимни военни цели“ („Ханделсблат“). Германия извика руския посланик. Службите за сигурност оцениха физическа атака на германска територия като „много малко вероятна“, но предупредиха отбранителните компании да прегледат мерките си за защита.

Пет държави, пет реакции, без общ протокол

Моделът вече се вижда. Всеки украински далекобоен удар произвежда политически вторични ефекти в Европа според близостта до Русия и според готовността на съответната държава. Латвия нямаше нито достатъчна способност за откриване, нито политическа устойчивост. Финландия имаше ранно предупреждение и се мобилизира преди да има щети. Унгария и Австрия използваха момента, за да направят публични завои, които политически вече бяха узрели. Германия съзнателно прие риска от ескалация.

Общ европейски протокол за дронове, които излизат извън зоната на войната, няма. За десет дни пет държави дадоха пет различни отговора. Следващият инцидент ще покаже дали това ще доведе до координация или до по-дълбока фрагментация. Остава въпросът: когато украински дрон, отклонен от руски смущения, премине граница на НАТО, кой носи отговорността да реагира?