Meridiam влиза в кипърския кабел

Кипър остава единствената държава в ЕС, чиято електропреносна мрежа не е свързана с европейската (Европейска комисия). Подводен кабел от Крит би прекратил тази изолация. На 5 август френският инфраструктурен инвеститор „Меридиам“ подписа споразумение, с което ще стане мажоритарен акционер в „Грейт Сий Интерконектор“ (GSI), дружеството, което развива проекта (Baird Maritime, Proto Thema). Проектът вече има сериозен финансов спонсор. Все още няма окончателно осигурен бюджет за строителството.

Какво купува „Меридиам“ и какво още липсва

„Меридиам“ придобива дял над 50 %. АДМИЕ, независимият гръцки електропреносен оператор, контролираше проекта, след като го пое от предишната структура за развитие през октомври 2023 г. АДМИЕ остава миноритарен партньор, ще води инженерната работа в етапа на развитие и ще управлява кабела след изграждането му (Iefimerida). Отделно споразумение с френския производител на кабели „Нексанс“ покрива проучванията на морското дъно, които са нужни на инженерите, за да потвърдят трасето и условията по него (Newsit).

Последователността е важна. Тези проучвания предхождат окончателното инвестиционно решение, тоест момента, в който спонсорите реално се ангажират да финансират цялото строителство. Влизането на „Меридиам“ придвижва проекта до фазата на проучванията. То не го прехвърля отвъд окончателното инвестиционно решение.

Финансовите условия не са публикувани. Baird Maritime съобщи, че детайли по сделката не са обявени (Baird Maritime). Един гръцки сайт посочи инвестиция от 250 млн. евро от страна на „Меридиам“, но публично потвърждение от френския инвеститор няма (in.gr). Точният дял, съставът на борда и размерът на капиталовия ангажимент остават неизвестни.

Част от средствата вече се движат. Както To Brief съобщи по-рано, 251,4 млн. евро са били платени на „Нексанс“, а до края на 2024 г. са били произведени 160 км кабел, въпреки че пълното нареждане за започване на работа по договор за около 1,43 млрд. евро плюс ДДС още не е било издадено. „Нексанс“ е преговаряла и за междинна поръчка, която да покрие периода на забавяне (Capital.gr).

Кой плаща кабела

За отсечката от Крит до Кипър се посочва бюджет от около 1,9 млрд. евро (Kathimerini, Европейска комисия). Европейска безвъзмездна помощ от приблизително 657 млн. евро покрива около една трета от сумата чрез програмата на ЕС за трансгранична енергийна инфраструктура (EUR-Lex). Остават около 1,24 млрд. евро, които трябва да дойдат от три източника: собствен капитал на инвеститорите, банкови заеми и такси в сметките за ток.

Разпределението на разходите натоварва най-силно Кипър. Договорената формула възлага 63 % от разходите за кабела на Кипър и 37 % на Гърция, а кипърските регулатори вече са одобрили 125 млн. евро такси в сметките по време на строителната фаза (Kathimerini). Натискът зад тези разходи е реален: Кипър е изправен пред възможен недостиг на електроенергия от около 750 мегавата след 2029 г., когато старите мощности в Декелия и Василико трябва да бъдат изведени от експлоатация, а планирането е приемало, че кабелът ще работи до 2030 г. (Cyprus Mail).

Свързването към по-голяма мрежа обаче не означава автоматично по-ниски сметки. Инвестициите в мрежата се възстановяват чрез мрежови такси, тоест редовни добавки към сметките за електроенергия, определяни от националните регулатори. Опитът на Ирландия през 2026 г. показва механизма: решение там добави около 41 евро годишно към сметките на домакинствата, за да финансира модернизации (The Irish Times). Кипър, който плаща пропорционално по-голяма инфраструктура спрямо малкия си електроенергиен пазар, ще понесе по-висок разход на домакинство.

Европейската сметна палата е отбелязвала, че трансграничните електропреносни проекти в ЕС често се забавят дори когато аргументите за изграждането им са силни (Европейска сметна палата). GSI се вписва в този модел. Спонсорите показаха, че проектът отново има движение. Още не са публикували документите, които доказват, че той може да бъде финансиран.