Мерц гони газова цел от 20 млрд. куб. м

Германският канцлер Фридрих Мерц прие тази седмица в Берлин азербайджанския президент Илхам Алиев, за да обсъдят по-тесни енергийни и търговски връзки (Euronews). Зад дипломатическия протокол стои по-трудният въпрос: каква част от европейския опит за излизане от зависимостта от руски газ минава през доставчик, чиято вътрешна политика затруднява собствения демократичен език на Берлин?

Обещание, не договор

Германия не открива Азербайджан. Тя се включва в газова система, която Италия, Гърция и България използват от години. Основата е меморандумът между ЕС и Азербайджан от юли 2022 г., в който Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, пое ангажимент да подкрепи разширяването на азербайджанските газови доставки до поне 20 млрд. куб. метра годишно до 2027 г. (European Commission). Този документ е политически сигнал, не европейско законодателство или поръчка за покупка. Обвързващите ангажименти са в отделни търговски договори между компании.

Физическият маршрут работи. Азербайджанският газ преминава през три свързани газопровода през Кавказ и Турция, преди да влезе в ЕС през Трансадриатическия газопровод, който пресича Гърция и Албания и излиза в Южна Италия (TAP, IEA). През 2025 г. Азербайджан е доставил около 12,5 млрд. куб. метра на държави от ЕС, или приблизително 8,1 % от вноса на тръбен газ в съюза (kmetro0.eu, Balcani Caucaso). Това са реални количества, но не заместител на руския газ.

За да бъде достигната целта от 20 млрд. куб. метра, са нужни инвестиции в нови азербайджански находища, физическо разширяване на Трансадриатическия газопровод над сегашния му проектен капацитет от 10 млрд. куб. метра и купувачи, готови да подпишат дългосрочните договори, които Баку иска, преди да вложи капитал (Serbia Energy).

Германският вход и липсващият северен маршрут

Германският интерес минава през конкретна сделка: подкрепеният от държавата търговец СЕФЕ подписа десетгодишен договор с азербайджанската държавна петролна компания СОКАР за 1,5 млрд. куб. метра годишно от 2025 г. (Azernews). Това дава на Берлин търговска позиция в коридор, който досега беше съсредоточен върху Югоизточна Европа.

За да стигне южният газ до Германия, е нужен т.нар. Вертикален коридор: верига от газопроводи, която свързва националните мрежи през Гърция, България и Румъния и позволява движение на газ на север. Българските подобрения са планирани за края на 2026 г., но маршрутът още зависи от съгласие между държавите по трасето кой плаща, кой резервира капацитет и как газът ще се движи на север при скок на търсенето. Нито един от тези въпроси не е окончателно решен.

Унгария показва как изглеждат твърденията за диверсификация, когато числата не ги подкрепят. Будапеща подписа договор за 800 млн. куб. метра за две години, около 3 % от годишния внос на страната (Makronom). Правителството представя това като суверенна енергийна стратегия. През първите пет месеца на 2026 г. обаче Унгария е похарчила за руски тръбен газ повече от всяка друга държава членка на ЕС (Telex). Малък азербайджански договор може да придаде вид на диверсификация, без да промени основната зависимост.

Без клауза за права, без прозрачност

Газовият меморандум на ЕС с Баку не съдържа изпълними условия за правата на човека, обвързани с доставките (European Commission). „Хюман райтс уоч“ описва Азербайджан като репресивна държава (HRW). След офанзивата на Азербайджан в Нагорни Карабах през 2023 г. Европейският парламент, пряко избираният законодателен орган на ЕС, призова за санкции срещу Баку и настоя съюзът да прекрати газовата си зависимост от Азербайджан (Euronews). Енергийната дипломация на Комисията тръгна в обратната посока.

Над коридора стои и друг въпрос. „Глобал уитнес“ предупреди, че Азербайджан би могъл да увеличи износа към ЕС отчасти чрез внос на руски газ за вътрешно потребление, като така освободи собствен добив за Европа (Global Witness). Това не доказва преетикетиране на руски молекули, но отслабва твърдението за чисто скъсване с руските доставки.

Европа направи Азербайджан полезен, преди да направи отношенията с него отчетни. Клаузите „вземи или плати“, които задължават купувача да плаща независимо дали използва газа, ценовите формули и условията за излизане от договорите, определящи реалната експозиция на Европа, остават непубликувани. Докато правителствата не разкрият тези условия, от избирателите се иска да вярват, че диверсификацията след руския газ не се превръща в нова зависимост с по-добра опаковка.