Мерц затяга германския социален модел

Фридрих Мерц вече очерта политическия си профил: канцлер на дисциплината от страната на предлагането. Пакетът на германската коалиция затяга социалните помощи, ограничава болничните и облекчава наемането на работници. Логиката е ясна: ако повече хора работят при по-строги условия, растежът ще се ускори.

Слабото място на Германия обаче е производителността — колко стойност се създава за един отработен час. Ако проблемът е, че всеки час носи твърде малко добавена стойност, повече часове труд при по-строги правила не са достатъчно решение.

Три лоста, една теория

Пакетът има три икономически лоста. Първо, социалната подкрепа става по-условна. Коалицията заменя Bürgergeld, германската основна помощ за безработни, с Grundsicherung — нова система, която изисква по-бързо приемане на работа, по-ранна проверка на имуществото и по-тежки санкции при неспазване на правилата (Corriere d'Italia, Euronews PL).

Второ, отсъствията от работа стават по-трудни. Болничните по телефона, при които работникът получава медицинско удостоверение след разговор с лекар вместо след преглед на място, вероятно ще бъдат премахнати (DW). Пенсионната възраст ще се повиши над 67 години.

Трето, правилата за наемане се разхлабват. Срочните договори ще могат по-лесно да се удължават, а защитата при уволнение отслабва (Il Fatto Quotidiano, Al Jazeera). Предложението се допълва от данъчни облекчения за средните доходи, финансирани с по-високи ставки за най-богатите.

Една пазарна оценка допуска, че реформите могат да повишат дългосрочната скорост на растеж на Германия от около 0,4 % до 0,7 % (Biz Chosun). Това би имало значение, но не би било преобразяване. Засега няма независима институция, която да е потвърдила числото.

Трудовата дисциплина не запълва инвестиционна празнина

Идеята зад реформите е класическа икономика на предлагането: махат се пречките пред производството и растежът идва. Германският трудов пазар обаче не изглежда очевидно лишен от хора. Заетостта е намаляла с 0,4 % на годишна база през май 2026 г. (Destatis). Компаниите съкращават персонал, а не наемат отчаяно.

Германия наистина има недостиг на кадри в здравните грижи, строителството и квалифицираните занаяти. Тези дефицити обаче идват от тесни места в обучението и от демографския натиск, а не от прекалено щедри помощи.

По-големият проблем е другаде. Според BNP Paribas Economic Research реалните корпоративни разходи за научноизследователска и развойна дейност са нараснали много по-бързо в САЩ, отколкото в ЕС между 2020 и 2024 г. Анализът свързва забавянето на европейската производителност след ковид с недостатъчни инвестиции в технологии, а не с твърде удобна социална система (BNP Paribas).

По-строгите правила за помощи не създават по-добър софтуер, по-бързи строителни разрешителни или по-евтина електроенергия. Ако тесните места са разходите за енергия, инфраструктурните дефицити и бавната дигитализация, натискът към повече хора да влязат на пазара на труда създава напрежение, но не непременно повече продукция.

Кой печели, кой губи

Най-пряко печелят работодателите в трудоемките сектори: по-ниски разходи от отсъствия, по-голям кръг от кандидати и по-лесно краткосрочно наемане (Finance Yahoo). Домакинствата със средни доходи може да спечелят от данъчните облекчения, но още няма сериозна оценка на нетния ефект след данъци и социални плащания.

Губещите са конкретни: получателите на помощи, които ще са изправени пред по-тежки санкции; работниците с хронични заболявания, които са разчитали на телефонни консултации; по-възрастните служители, за които пенсионирането се отдалечава; и временните работници, които поемат повече несигурност (Aktuálně.cz).

Има и макроикономически риск. Ако помощите се орежат, докато растежът остава крехък, потреблението на домакинствата може да отслабне. Това би неутрализирало част от ползите, които реформите търсят чрез по-голямо предлагане на труд.

Какво чакат съседите на Германия

Германия е най-голямата икономика в еврозоната. За полските подизпълнители, свързани с германската индустрия, реториката за социалната държава е по-малко важна от въпроса дали реформата ще се превърне в реални инвестиционни поръчки (Interia, Rzeczpospolita).

Италиански коментатори отбелязват противоречието: ако самият Берлин вече съчетава социална дисциплина с държавно подкрепена стратегия за автомобилния сектор и чиповете, гласът му за фискална сдържаност в Брюксел звучи по-малко убедително (Corriere).

Мерц трябва да покаже, че пакетът води до инвестиции, а не само до по-строги правила. Съседите на Германия, чиито фабрики зависят от германските поръчки, ще усетят разликата преди тя да се появи в основните икономически данни.