Мерц обвързва бюджета на ЕС с Украйна

Германският канцлер Фридрих Мерц заявил пред лидерите на ЕС, че следващият дългосрочен бюджет не може да бъде договорен, докато всяка държава членка „без изключение“ не поеме справедлив дял от финансирането, от което Украйна ще има нужда през 2027 г. (Financial Times, F.A.Z.). Той не е налагал вето. Но тъй като бюджетът изисква одобрението на всяко правителство, условието му превръща германския глас в лост за натиск. Правителствата, които не искат нови заеми за Украйна, вече реагират.

Писмото е изпратено до Антониу Коща, председателя на Европейския съвет, който ръководи срещите на върха на лидерите на ЕС. На пресконференция на 10 ноември Мерц заяви, че споразумението за финансирането на Украйна е условие за приключването на преговорите по бюджета. Той отхвърли и повторение на сегашния заем за Украйна, към който се присъединиха 24 правителства, а три останаха извън схемата (German government transcript). За първите последици от писмото писахме вчера (To Brief).

Колко пари са заложени

Става дума за два отделни финансови пакета, които лесно могат да се объркат. Първият вече съществува: заем до 90 млрд. евро за 2026 и 2027 г., уреден в правото на ЕС (EUR-Lex). В него участват 24 правителства. Това показва, че ЕС може да финансира Украйна и без подкрепата на всички държави членки (Council).

Спорът е за допълнителните средства. Украйна има нужда от около 70 млрд. евро над вече планираното финансиране (European Pravda). Това е непосредственият недостиг. Еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис каза, че ЕС обсъжда да поеме дял от около 45 млрд. евро. Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, още не е представила варианти.

Следващият бюджет няма да запълни този недостиг навреме. Предвиденият в него специален резерв за Украйна започва да действа едва през 2028 г. (EUR-Lex).

Кой кого може да блокира

За приемането на следващия дългосрочен бюджет е нужно одобрението на всяко правителство. Той определя таваните на разходите на ЕС за периода 2028–2034 г. (EUR-Lex). Германия може да забави приемането му, както и всяка друга държава. Блокажът няма да спре работата на ЕС: договорите предвиждат таваните за последната година да останат в сила, докато бъде постигнато споразумение.

Словашкият премиер Роберт Фицо използва тази възможност за ответен натиск. Той нарече хода на Мерц „изнудване“ и заяви, че ако Германия блокира бюджета, за да принуди всички да участват в заем за Украйна, Словакия също ще го блокира (TASR). Заплахата му зависи от това Берлин да действа пръв. Засега нито една от страните не е наложила вето.

Румен Радев зае обратната позиция. Той отказа България да се включи в ново кредитиране, но заяви, че София няма да пречи на останалите, ако решат да продължат (Bulgarian National Radio). Радев посочи подкрепата, която България вече оказва чрез доставки на електроенергия и помощ за украинските семейства.

Чехия и Унгария заемат междинна позиция. Чешкият премиер Андрей Бабиш подкрепи дългосрочната помощ на ЕС за Украйна, но се противопостави бюджетът да бъде обвързан с предварително споразумение за Украйна (Czech government). Петер Мадяр, който застана до Мерц в Берлин, прие хуманитарната помощ, но отказа нови унгарски заеми или гаранции (HVG). Нито един от двамата не заплаши с вето, нито пое ангажимент за плащане.

Съмнения има и сред поддръжниците на Украйна. Полският заместник-министър по европейските въпроси Игнаци Немчицки предупреди, че обвързването на двата преговорни процеса може да затрудни споразумението (Euronews Polska). Варшава иска Украйна да получи финансиране, но се пита дали задържането на бюджета като заложник ще ускори този процес.

Коща се опитва да държи двата процеса отделно. Той е предвидил обща дискусия за Украйна в Дъблин на 13 ноември, а подробните разговори за финансирането е насочил към специална среща на върха на 26–27 ноември (Euronews, Council).

Какво може и какво не може да наложи Мерц

Мерц може да забавя следващия бюджет на ЕС, докато е готов да понася политическата цена. Останалите правителства знаят това. Но този лост не му позволява да принуди всяка държава да участва в заем. Вече договореният механизъм за заем от 90 млрд. евро показва, че правото на ЕС позволява на желаещите държави да отпуснат заем, докато останалите стоят настрана. Затова настояването на Мерц да участват всички се опира на политически натиск.

И за двете страни има едно ограничение: докато Европейската комисия не представи плана си за допълнителните средства за 2027 г., никое правителство не знае колко ще му струва „справедливият дял“. Същинският пазарлък започва с този план, а Мерц вече е очертал политическата цена на отказа.