Морската блокада в Близкия изток заплашва германските автозаводи заради недостиг на смазочни материали

Германските автомобилни заводи имат двигатели, каросерии и батерии на поточните линии. Но не могат да експедират готови коли. Липсващият елемент е синтетичното моторно масло. Европа е получавала 72 % от базовите си масла от група III от рафинерии в Персийския залив, които сега са спрени или блокирани (Фокус). Това са специализираните смазочни материали, които се наливат във всеки нов автомобил преди доставката му. Според Аргус медиа европейските запаси може да се изчерпат още в началото на юни (Моторсайкълс нюз).

Ормузкият проток на практика е затворен повече от два месеца. Суровият петрол не е непосредственият проблем. Германия получава само 6 % от петрола си от Близкия изток (германското правителство). Уязвимостта е при рафинираните и специализираните продукти: базови масла за смазочни материали, урея за торове, сяра за химическата промишленост. Тези нишови суровини нямат бързи заместители и минават почти изцяло през Ормуз. Веригата тръгва от заводските цехове, минава през цената на торовете и стига до храните. Накрая се озовава на бюрото на ЕЦБ.

Тесните места, които имат значение

Петролът сорт Брент се търгуваше по 109 долара за барел към 15 май (МаркетСкрийнър), с около 45 % над нивата отпреди кризата. Но случаят на Италия показва по-точно къде е рискът. Страната внася едва 10 % от суровия си петрол от Персийския залив, докато делът на рафинираните продукти, които идват през тези води, е 25 % (Кориере дела сера, Банка д'Италия). Именно тази разлика между зависимостта от суров петрол и зависимостта от преработени продукти концентрира удара.

Цените на уреята в Европа са скочили от 380 евро до 1 000 евро за тон в рамките на седмици (Конфагриколтура чрез Оупън.онлайн). В Полша един тон урея вече струва колкото 3,5 тона пшеница, двойно повече спрямо миналогодишното съотношение (Агропрофил). Германските автомобилни производители търсят алтернативни източници на смазочни материали; ако не ги намерят, следват съкратено работно време и спиране на производствени линии (Кетнер Еделметале). Мюнхенският институт за икономически изследвания отчита, че 13,8 % от германските индустриални компании са имали затруднения с доставките през април, повече от два пъти над нивото през януари (ен-ти ви).

Кой плаща и колко неравномерно

Общата инфлация в еврозоната достигна 3,0 % през април. Основният двигател бяха енергийните цени, които се повишиха с 10,9 % на годишна база (Евростат). Базисната инфлация, която изключва енергията и храните, остава 2,2 %. Това означава, че шокът още не се е пренесъл трайно в заплатите и услугите.

Разликите между държавите са големи. Румъния е с инфлация над 10 %. Италианските потребителски организации изчисляват, че домакинствата ще платят 926–1 225 евро повече тази година заради поскъпването на енергията и храните (Аднкронос). В Полша дизелът струва почти 60 % повече от миналата година (Мъни.пл), а горивата вече формират 45–50 % от оперативните разходи на транспортните компании (Вислайн). Най-силно засегнатите страни имат три общи характеристики: висока зависимост от вносни изкопаеми горива, ниски акцизи върху горивата, заради което ценовият удар стига директно до потребителите, и по-слаби валути, които оскъпяват суровините, търгувани в долари.

Капанът пред ЕЦБ

Европейската централна банка остави депозитната си лихва на 2,00 % през април, но Кристин Лагард каза пред журналисти, че възможно повишение е било обсъдено „обстойно“ (ЕЦБ). Проучване на Блумбърг вече включва в очакванията две повишения от по 25 базисни пункта през юни и септември (Блумбърг). Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел настоява открито: „Никой не обича да вдига лихви, когато растежът е слаб. Но нашият мандат е ценова стабилност“ (Финанцнахрихтен).

По-високите лихви няма да направят петрола по-евтин. Те ще забавят икономика, която вече е под натиск. Неблагоприятният сценарий на Банка д'Италия предвижда инфлация в еврозоната от 4,5 % и растеж от -0,5 %, ако конфликтът се проточи (Банка д'Италия). Световната банка определя ситуацията като „най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар“ (Световната банка).

ФАО предупреждава, че скоковете в цените на торовете стигат до реколтите със закъснение от 6–9 месеца (Оупън.онлайн). Ефектът върху пшеницата и царевицата ще се усети между август 2026 г. и февруари 2027 г. Физическата инфраструктура не дава бързо решение: обходният тръбопровод на Обединените арабски емирства няма да осигури допълнителен капацитет преди 2027 г. (Си Ен Би Си). Европейските стратегически резерви за 90 дни дават буфер, но той се изчерпва, а не се попълва. Както формулира Чатъм хаус: „Инфлационният шок от Ормуз едва започва“ (Чатъм хаус). Решението на ЕЦБ през юни ще покаже коя болка избират европейските политици: по-продължителна инфлация или допълнително забавяне на растежа върху вече нанесен външен шок.