Мицотакис търси 60 млрд. евро за инфраструктура

Кириакос Мицотакис подготвя гръцкото председателство на Съвета на ЕС, където националните правителства договарят европейското законодателство, с идея за пакет от 60 млрд. евро за европейски мрежи и инфраструктура. Според „Дойчландфунк“ той ще бъде вързан за спора около следващия седемгодишен бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. Целта е инфраструктурата да стане етикет, който могат да приемат и държавите, настояващи за бюджетна дисциплина, и страните, зависими от кохезионни средства. Германският канцлер Фридрих Мерц вече нарече общото бюджетно предложение на Комисията „непосилно“, а преди да бъде разпределено и едно евро, всяко правителство трябва да даде съгласие (член 312 от ДФЕС).

Ротационното председателство не пише европейския бюджет. То определя дневния ред, председателства министерските срещи, подготвя компромисни текстове и решава кои отстъпки да се обсъждат заедно и кои отделно (председателство на Съвета). В преговори, в които една държава може да блокира цялото споразумение, тази власт върху последователността има значение. Атина залага, че „мрежите“ могат да се окажат общата територия: транспортни коридори, енергийни връзки, цифрова инфраструктура и проекти с двойна военна и гражданска употреба, събрани под формула, която да е удобна и за правителствата, мислещи през сигурността, и за тези, които търсят развитие.

След края на парите за възстановяване

Моментът не е случаен. Механизмът за възстановяване и устойчивост, инвестиционният фонд на ЕС от пандемичния период, изтича след 2026 г. и няма наследник със сходен мащаб. Гърция е особено изложена: подкрепата по механизма е била около 16-17 % от БВП, тоест инвестиционен двигател, който предстои да изчезне („ЮОбзървър“). Без нов инструмент държавите, които разчитаха на европейските инвестиции след пандемията, губят най-големия си източник на растеж точно когато към бюджета се добавят нови искания.

Следващият дългосрочен бюджет, известен като Многогодишна финансова рамка, трябва да поеме отбраната, възстановяването на Украйна и подготовката за разширяване. Всичко това трябва да се побере в таван, който нетните платци, тоест държавите, които внасят в ЕС повече, отколкото получават, искат да остане стегнат (страница на Съвета за МФР). Залогът на Гърция е, че инфраструктурата може да стане бюджетната линия, която всички преглъщат.

Липсващият план

Най-слабата част в гръцкото предложение е това, което още не е уточнено. Иска ли Атина по-голям Механизъм за свързване на Европа, програмата на ЕС за трансгранични транспортни, енергийни и цифрови проекти? Защитени кохезионни пакети? Нов общ дълг? Инвестиционен инструмент след механизма за възстановяване?

Всеки вариант променя контрола върху парите. Финансирането през Механизма за свързване на Европа дава предимство на трансгранични проекти, подбирани от Комисията. Кохезионната политика защитава национални пакети. Общият дълг задейства съпротивата на държавите кредиторки. Фондовете, базирани на национални планове, дават на Брюксел повече контрол върху плащанията. Изборът определя и прага за блокиране: нови собствени приходи на ЕС изискват отделно решение на Съвета и ратификация във всеки национален парламент (член 311 от ДФЕС). Официалната програма на гръцкото председателство още не е публикувана на сайта на Съвета. Засега има политическо позициониране, не формален план.

Съюзът, от който Атина има нужда

Гърция не е сама. Полша иска кохезионната политика да бъде защитена, като едновременно представя железниците по източния фланг, пътищата с двойна употреба и енергийните междусистемни връзки като европейско стратегическо благо (МСЕ, военна мобилност). Варшава настоява, че новите разходи за сигурност не могат да изядат парите за регионално развитие. Румъния споделя тази логика, но има по-тесни възможности: публичният ѝ дълг е 63,5 % от БВП, а страната е в процедура на ЕС при прекомерен дефицит, която означава по-строг надзор върху държавните разходи (Европейска комисия, ЗФ). Букурещ иска европейски грантове за свързаност в Черноморския регион и за военна мобилност, но се съпротивлява на схеми, които изискват тежко национално съфинансиране. За България аргументът е съвсем конкретен: пътища, пристанища и електропреносни връзки на юг през Гърция към Егейско море (ТЕН-Т).

Германия и Нидерландия очертават съпротивата. Правителството на Мерц не е против инфраструктурата; Берлин сам подготвя мащабна вътрешна инвестиционна програма. Възражението е срещу финансирането ѝ през по-голям европейски бюджет. Водена от Германия група държави свали годишния бюджет за 2027 г. с около 8 млрд. евро под предложението на Комисията („Цайт“), а Берлин рамкира европейските си приоритети около конкурентоспособността, не около по-големите трансфери (германското правителство). Нидерландия и северните ѝ съюзници остават скептични към по-високи разходи, макар да са по-отворени, когато аргументът е отбрана или конкурентоспособност (Окситани Европа).

Гърция може да подреди менюто, но не може да накара останалите да платят сметката. Председателството ще има значение само ако Атина превърне „мрежите“ от удобен етикет във финансов маршрут, който и кохезионните държави, и нетните платци могат да защитят пред собствените си избиратели.