Черна гора затваря три глави, Хърватия настоява

На 12 октомври Черна гора временно затвори още три глави в преговорите за членство в ЕС: икономическа и парична политика, статистика и социална политика. Така броят на затворените глави достигна 21 от общо 33 отворени (Съвета, Европейската комисия). Съседна Хърватия, чието съгласие е нужно за затварянето на всяка глава, публикува условия, които иска да бъдат изпълнени предварително. Публично достъпните документи не показват Загреб да е блокирал някоя от все още отворените глави.

Преговорната глава обхваща област на политиката, в която кандидатът трябва да докаже, че може да прилага правилата на ЕС. „Временно“ означава, че договореното важи засега: ЕС може да отвори отново дадена глава, докато цялото споразумение не бъде сключено (Европейската комисия). Премиерът Милойко Спаич си поставя за цел оставащите глави да бъдат затворени до края на 2026 г., договорът да бъде подписан през 2027 г., а членството да започне през 2028 г. (правителството на Черна гора).

Какво иска Загреб

Повечето хърватски искания са свързани с войната през 90-те години. Външното министерство иска обезщетения за бивши затворници от лагера „Моринь“, защита на паметната плоча там, информация за съдбата на 14 изчезнали и наказателно преследване за военни престъпления (хърватското външно министерство). То настоява и имуществени претенции на хърватски семейства да бъдат уредени.

Другите искания разширяват двустранния спор и към конкретни местни въпроси. Загреб настоява басейн в Котор, носещ името на Зоран Гопчевич, да бъде преименуван. Иска преговорите за морската граница да продължат и учебният кораб „Ядран“ да бъде върнат, тъй като според Хърватия е нейна собственост. Сред разгледаните тук източници няма решение по този спор. Външният министър Гордан Гърлич Радман отхвърля думата „блокада“ и казва, че Хърватия настоява по основни въпроси (ХРТ).

Европейската комисия оценява напредъка на кандидатите и препоръчва кога дадена глава е готова за затваряне. Тя не може да я затвори самостоятелно. Според рамката за преговорите с Черна гора от 2012 г. първо трябва да се съгласят всички правителства в ЕС (рамка за преговорите). Хърватия има глас и в края на процеса: член 49 от договора за ЕС изисква всяка държава членка да одобри приемането и да ратифицира договора за присъединяване (Евро-Лекс).

Част от исканията съвпада с тези на самия ЕС. В доклада си за 2025 г. Европейската комисия разглежда как Черна гора се е справила с военните престъпления по глава 23, която обхваща върховенството на закона, съдилищата и основните права (доклад на Европейската комисия). Рамката от 2012 г. изисква добросъседски отношения и мирно уреждане на граничните спорове. В нея няма условия за собствеността върху кораб или за името на басейн (рамка за преговорите).

Съобщени възражения, но непотвърдени блокади

На 24 септември „Евронюз“ съобщи най-широката версия: че Хърватия блокира четири глави — транспорт (14), съдебна система и основни права (23), правосъдие и сигурност (24) и външна политика (31) (Евронюз). По-късните публикации очертаха по-ограничена картина. Черногорският вестник „Виести“ съобщи за възражение по транспорта през юли, но на 9 октомври писа, че статутът му не е ясен (Виести). В октомврийския си обзор на осемте хърватски искания РТЦГ отнася шест към глава 23, а спора за кораба и границата — към глава 31 (РТЦГ).

Официалните документи съдържат още по-малко информация. В записа на Съвета от 12 октомври са посочени затворените глави, а транспортът остава отворен без посочена причина (Съвета). Глава 24 има и собствени пречки пред ЕС, например необходимостта визовата политика да се приведе в съответствие с правилата на Съюза (оценка на Европейската комисия). Посочените тук източници не доказват, че Хърватия в момента блокира тази глава. Самият факт, че тя остава отворена, не е доказателство за вето.

Случаят има значение и отвъд Черна гора. На 6 октомври Европейската комисия предложи за решенията по време на преговорите да се въведе гласуване с квалифицирано мнозинство, при което една държава не може сама да блокира решение (съобщение на Европейската комисия). За окончателното приемане по член 49 обаче и занапред ще е нужно съгласието на всяко правителство. Другите кандидати познават този риск. Българските възражения срещу Северна Македония бяха включени в рамката на ЕС за Скопие от 2022 г., с което двустранен спор се превърна в условие за присъединяване (ОСВ).

На 12 октомври Загреб се съгласи с затварянето на трите глави, както трябваше да направят всички правителства (Съвета). Според последните публикации исканията на Хърватия засягат най-вече глави 23 и 31 (РТЦГ). Загреб настоява за двустранни отстъпки и разполага с гласовете, които могат да придадат тежест на тези искания — при затварянето на всяка глава и при окончателното одобрение на членството. Наличните документи не доказват, че Хърватия е използвала гласовете си, за да блокира някоя от все още отворените глави.