Московски съд нареди на базираната в Брюксел Евроклиър да плати на Русия 200 млрд. евро

Московски съд нареди на „Юроклиър“, базираната в Брюксел институция, през която се уреждат повечето сделки с европейски облигации, да плати 18,17 трлн. рубли (около 200 млрд. евро) на руската централна банка („Вашингтон пост“). Решението не може да бъде изпълнено в Европа. Реалната му функция е друга: да създаде правно основание, с което Москва да оправдае изземването на западни корпоративни активи, които все още се намират в Русия.

Какво държи „Юроклиър“ и защо това има значение

„Юроклиър“ е централен депозитар на ценни книжа, тоест институцията, която записва кой притежава дадени европейски облигации и урежда прехвърлянето им при сделки. Когато руската централна банка е купувала германски или френски държавни облигации като част от валутните си резерви, тези книжа са били регистрирани в „Юроклиър“. Не защото Москва е имала особен избор. „Юроклиър“ е основната инфраструктура за голяма част от европейския държавен дълг.

Тази зависимост направи санкциите от февруари 2022 г. особено ефективни. ЕС замрази основната част от резервите на руската централна банка, държани в „Юроклиър“, по силата на Регламент 2022/334 на Съвета, а по-късно започна да удължава замразяването без краен срок („Ал Джазира“). Активите остават юридически руска собственост. Те просто не могат да бъдат преместени. Замразените средства носят лихвен доход, който Г-7 насочва към подкрепа за Украйна, докато главницата не се пипа. Това е съзнателен избор, за да не се наруши принципът на суверенния имунитет в международното право.

Решение за вътрешна употреба

Арбитражният съд в Москва постанови на 15 май, че спазването на санкциите на ЕС от страна на „Юроклиър“ представлява незаконно отнемане на руска собственост. Делото се е гледало при закрити врата. „Юроклиър“ обяви, че ще обжалва, като определи производството като нарушение на правото на справедлив процес („Брюксел таймс“).

Никой европейски съд няма да изпълни решение, което третира спазването на правото на ЕС като престъпление. Двадесетият пакет санкции на ЕС, приет през април 2026 г., изрично забранява признаването на подобни решения на руски съдилища („Джърмани трейд енд инвест“).

Но решението не е насочено към баланса на „Юроклиър“. То е насочено към западните компании. Създава се документален „дълг“ от 200 млрд. евро, на който Москва може да се позове, за да оправдае изземването на чужда корпоративна собственост на руска територия. От април 2023 г. Русия използва президентски указ 302, за да поема контрол върху дейности на големи европейски компании, включително „Данон“, „Карлсберг“, „Фортум“ и „Унипер“. Моделът е един и същ: руски съд намира основание, държавата въвежда временно управление, а чуждестранният собственик си тръгва без нищо или приема продажба с голяма отстъпка.

Германски компании, блокирани в Алабуга

Германските компании са особено изложени. „Кнауф“ и САРИА все още управляват заводи в специалната икономическа зона Алабуга, където Русия произвежда и бойни дронове. Те не могат да напуснат, без да загубят активите си изцяло („Краутрепортер“). Германската компания за суровини РМА е в сходна ситуация.

Официалната позиция на Берлин е, че руските резерви трябва да останат постоянно замразени, но не и конфискувани. Германското правителство твърди, че прилагането на санкциите и блокирането на активите са достатъчни, а пряката конфискация би създала опасен прецедент за защитата на суверенни активи по света (Федерално министерство на финансите, Федерално правителство). Тази позиция обаче става по-трудна за защита всеки път, когато още един германски завод в Русия смени собственика си.

Белгия е под особен натиск

Белгия носи концентриран риск. Тъй като държи огромната част от замразените руски резерви, тя е основната мишена за правен и политически натиск. Руски инвеститори вече са завели девет арбитражни иска срещу Белгия, позовавайки се на двустранни инвестиционни договори от 1989 г. („21нюз“). Премиерът Барт Де Вевер се противопоставя на всяко движение към конфискация на главницата с аргумента, че правните и сигурностните последици ще паднат непропорционално върху неговата страна („Монд“).

ЕС засега стои в режим на изчакване: активите са замразени безсрочно, лихвите отиват за Украйна, главницата остава непокътната. Решението на московския съд не променя механиката. То обаче изостря политически въпрос, който трудно ще остане на заден план. Всяко ново изземване на западен завод в Русия отслабва аргумента за сдържаност. Ако цената на отказа от конфискация продължи да расте, измерена в загубени предприятия, принудителни отписвания и продажби на малка част от стойността, предпазливостта, защитавана от Берлин и Брюксел, ще среща все по-силен натиск от правителства, които имат по-малко за губене.