Ударът по Москва разкрива недостиг на прехващачи

През нощта на 19 срещу 20 септември Украйна проведе най-мащабната си операция с далекобойни дронове срещу Русия, достигайки Москва и повече от дузина други региона. Руските власти я определиха като най-голямата атака срещу столицата досега (ABC News, NPR). В нефтопреработвателния завод в Капотня, на около 15 километра от Кремъл, избухнаха пожари. Четири московски летища временно преустановиха работа. Двама души загинаха, а около 400 жители бяха евакуирани, след като дрон порази жилищна сграда в Московска област (The Irish Times).

Операцията показа, че Украйна все по-успешно може да нанася удари дълбоко в Русия с оръжия собствено производство. Най-шумното твърдение след атаката — че балистична ракета е пробила противовъздушната отбрана на Москва — обаче остава недоказано. Потвърдените щети разкриват друг проблем, който Европа не е решила: разликата между броя прехващачи, които може да произведе, и мащаба на атаките, които Украйна трябва да отблъсква преди зимата.

Разделяне на потвърденото от вирусното

Кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че 450 дрона са били унищожени при приближаването им към столицата. Руското министерство на отбраната съобщи, че в цялата страна са били прехванати 1 110 дрона. Двете числа обхващат различни места и периоди, а нито едно от тях не е проверено независимо (ABC News, NPR). Президентът Володимир Зеленски изброи десет оръжейни системи, използвани в операцията, включително дронове и ракети украинско производство, но не уточни кое оръжие е поразило отделните цели (Los Angeles Times).

Генералният щаб на Украйна съобщи за попадения по конкретни преработвателни съоръжения в завода в Капотня. Операторът не е потвърдил информацията, така че остава неизвестно доколко е засегнато производството.

Твърдението за балистична ракета е пример как публикациите изпревариха доказателствата. Вторични източници предположиха, че споменатият от Зеленски „Пеликан“ е балистичната ракета с малък обсег ФП-7 на „Файър Пойнт“ и свързаха използването ѝ с атаката срещу Москва. Според Charter97 заявеният обсег на ФП-7 от около 200–350 километра не е достатъчен за разстоянието от приблизително 500 километра между контролираната от Украйна територия и столицата. Няма геолокирани останки, сателитни изображения или официално изявление на Украйна, които да потвърдят, че балистична ракета е поразила Москва. Също толкова непотвърдено остава твърдението за „сляп коридор“, открит след потискане на руската противовъздушна отбрана край Воронеж. Доказателствата потвърждават масирана атака с дронове, но не и успешен балистичен удар по Москва.

Недостигът на прехващачи в Европа е същинската новина

За Европа атаката е важна не толкова заради доказателствата за украинските настъпателни способности, колкото заради това, което показва за отбраната. Германия е предоставила на Украйна три пълни системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и допълнителни пускови установки. Министърът на отбраната Борис Писториус обаче обвърза нови доставки с бързото им заместване от САЩ, за да бъде запазено покритието на НАТО (Bundesregierung, Deutschlandfunk). Германия и съюзниците ѝ са обединили около 35 прехващача „Пейтриът“ — количество, което една масирана атака може да изчерпи.

Франция и Италия са поели ангажимент да предоставят батареи САМП/Т — съвместно разработената им система за противовъздушна отбрана — и ракети прехващачи „Астер“. Производителят МБДА обаче все още се нуждае от по-малко от 18 месеца за изпълнението на една поръчка, дори след ускоряването на производството (MBDA). Сложните прехващачи се произвеждат за години. Ударните дронове — за седмици.

Този контраст обяснява защо производството в Германия се насочва към по-евтиния сегмент. В близост до Мюнхен „Отерион“ и украинският му партньор „Еърлоджикс“ започнаха серийно производство на над 5 000 бойни дрона по договор за приблизително 300 млн. евро по-рано този месец (Die Zeit). Производството е започнало на 3 септември, но не е известно дали някои от тези дронове са достигнали Украйна навреме за атаката срещу Москва. Публикуваната информация не посочва кой е възложил или финансирал договора извън двете компании.

Какво ще изпита зимата

За да нанесе по-големи щети, Русия не трябва да повтаря най-мащабните украински атаки. Институтът за изследване на войната е регистрирал смесени залпове от 108 и 149 дрона и ракети само в началото на септември (ISW). При подготовката за зимата Русия вече насочва ударите си към по-малки електрически подстанции, които са по-трудни за защита (OSW). Украйна може да внася около 2,1 ГВт по синхронизираната електропреносна мрежа, която я свързва с европейските ѝ съседи, но вносът не може да замести унищожените производствени мощности (Green Deal Ukraina).

Украйна показа, че може да организира мащабна атака с различни оръжия и да достига защитени цели дълбоко в Русия. Практическият залог за Европа е в другата страна на уравнението: разликата между броя прехващачи, които може да достави, и броя атаки, пред които Украйна ще се изправи през следващите месеци.