Москва пази сенчестия флот

Азовско море е плитко, тясно и вече е зона за удари. Този месец Украйна атакува руски танкери с морски дронове и съобщи за попадения по над 147 плавателни съда за единадесет дни. Москва спря корабоплаването през Донско-Азовския канал и Керченския проток („Гардиън“, „Киев индипендънт“/„Ройтерс“). После дойде по-важният сигнал: Русия изтегли оператори на дронове и части за противовъздушна отбрана от фронта, за да охраняват танкерите („Евромайдан прес“).

Това прехвърляне казва повече от всяко санкционно комюнике. Москва вече третира флота, с който заобикаля санкциите, като военна инфраструктура, заслужаваща защита с бойни части. Украйна превръща сенчестия флот във военен проблем. Европа все още го разглежда предимно като регулаторен.

Схемата, през която минават 54 % от руския петрол

Сенчестият флот е разхлабена мрежа от остарели танкери с неясна собственост, чести смени на флага, манипулирани сигнали за проследяване и застраховки извън западния пазар. Целта му е да превозва руски петрол извън ценовия таван на ЕС и Г-7. Таванът не забранява износа на руски петрол. Той забранява на западни компании да предоставят превоз, застраховки и свързани услуги за руски суров петрол, продаван над определена цена. Когато товарите се прехвърлят към кораби извън тази верига от услуги, западният натиск отслабва. Към юни 2026 г. около 54 % от руския износ на изкопаеми горива по море е минавал през сенчести танкери (Център за изследвания на енергията и чистия въздух, „Инсайдър“).

Украйна атакува тази схема с взривове. Кампанията е насочена към горивните маршрути към Крим и окупираните южни територии, като са поразени танкери, влекачи и товарни кораби („Таймс ъв Индия“/„Ройтерс“). В същия период Русия удари Одеса, Черноморск и Измаил, което свърза кампанията срещу танкерите с украинския коридор за износ на зърно (Би Би Си, „джиКаптън“).

Пазарните данни обаче не позволяват преувеличение. Азовско море не е основната износна артерия на Русия. Много от ударените съдове изглежда са по-малки крайбрежни кораби, а не големите петролни танкери, които носят реалните приходи („Хамер“). Русия се приспособява, като пренасочва товари през Новоросийск и други черноморски терминали („ИндексБокс“).

Европа прилага правилата неравномерно

ЕС включи още 189 кораба от сенчестия флот в 17-ия си санкционен пакет миналата година (Съветът на ЕС). Санкционирани танкери обаче продължиха да плават през европейски води, докато се договаряше 21-ият пакет („ИЮобзървър“). Да впишеш кораб в списък не е същото като да го спреш.

Нидерландия иска правомощия да спира и задържа кораби без държавна принадлежност или с фалшив флаг. Правителството внесе спешна поправка в закона за чуждестранните кораби в Държавния съвет, органа, който проверява законопроектите преди гласуването им в парламента. Предложението предвижда възможност за инспекция и задържане на кораби в пристанища, шлюзове и пунктове за сертифициране („Ес Дабълю Зет Маритайм“).

Нидерландските власти поставят риска и извън санкциите: кораби от сенчестия флот биха могли да служат като платформи за шпионаж и саботаж срещу кабели за данни и електропреносни връзки в Северно море (правителството на Нидерландия). Ограничението е международното морско право. Правото на мирно преминаване, което позволява на кораби с валиден флаг да минават през териториални води без намеса, ако не представляват заплаха, продължава да важи в открито море. Затова нидерландският контрол работи в тесните места, не между тях.

Гърция стои в другия край на спектъра. Атина се противопостави на ограниченията върху превоза на руски втечнен природен газ към трети държави при преговорите за 21-ия пакет („Юронюз“). Аргументът е, че лошо замислените забрани прехвърлят товарите от регулирани европейски превозвачи към по-непрозрачни оператори, без реално да намаляват приходите на Москва („Сайпръс мейл“).

В тази логика има основание. Ако санкциите само изместват бизнеса от застраховани западни кораби към по-тъмни флотилии, Русия продължава да изнася, а Европа губи видимост. Но същият аргумент дава на Атина лост в Съвета, където санкциите изискват единодушие, тоест всяка държава може да блокира решение. Гърция и Кипър, и двете големи морски държави, могат да пазят глобално силните си флотове, като представят блокирането като политически реализъм.

Кой за какво плаща

Тежестта е разпределена неравномерно. Украйна харчи дронове и поема руските ответни удари по пристанищата си. Крайбрежни държави като Румъния живеят в непосредствена близост до морска военна зона. Морските държави защитават приходи и твърдят, че така запазват контрол. Русия пренасочва маршрутите.

Следващото решение е на Съвета на ЕС: дали държавите със силен корабен бизнес могат да продължат да го защитават, докато очакват Украйна да поема военната цена за контрол, който европейските регулации не успяха да осигурят.