НАТО разреши сваляне над Балтика

На срещата на върха в Анкара НАТО превърна мисията си за охрана на въздушното пространство над Балтика в мисия за противовъздушна отбрана (ЛРТ, НАТО). Промяната дава на върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа по-широки правомощия да действа срещу въздушни заплахи над Естония, Латвия и Литва, без за всяко решение да се чака ново политическо одобрение от всички съюзнически столици.

Това е реална промяна: мисията вече не се ограничава до разпознаване и ескортиране на подозрителни самолети, а влиза в рамка, която допуска и тяхното сваляне. Публично известното обаче показва преди всичко подобрена командна верига, не гарантирани нови системи на терен.

Какво всъщност се промени

Старият модел приличаше на въздушна квартална охрана с изтребители. Съюзнически пилоти, разположени на ротационен принцип в бази като Емари в Естония и Шяуляй в Литва, установяваха самоличността на подозрителни самолети, летяха до тях и ги извеждаха от района (Естонски отбранителни сили). Това беше инструмент за защита на суверенитета в мирно време, не бойна позиция.

Новата рамка вкарва балтийската мисия в механизма, който НАТО би използвал при реална въздушна заплаха: сензори, наземни ракети, системи срещу дронове и по-бързи решения дали дадена цел да бъде свалена. Естонският министър на отбраната Хано Певкур даде най-конкретното обяснение: повече решения вече могат да минават през въздушната командна верига на НАТО, включително през обединения център за въздушни операции в Юдем, Германия. Именно този център би превърнал правомощията на върховния главнокомандващ в конкретни заповеди за прехват (ЕРР). Литовският президент Гитанас Науседа определи промяната като необходима за по-бърза реакция срещу въздушни заплахи (ЛРТ).

Бившият командир на естонските военновъздушни сили Яак Тариен внесе важно уточнение. Броят на самолетите в Емари няма да се увеличи автоматично, каза той. Промяната изяснява кой може да вземе решението, но не добавя сама по себе си средствата, с които това решение да бъде изпълнено (ЕРР).

Недостиг на ракети, конкуриращи се нужди

Самите представители на НАТО потвърждават разликата между правомощия и техника. Заместник генералният секретар Радмила Шекеринска каза пред форума на отбранителната индустрия към срещата, че Алиансът се нуждае от повече ракети прехващачи, сензори и команден капацитет. Агенцията на НАТО за доставки и поддръжка обяви покупката на 700 ракети ПАК-2 и 200 ракети ПАК-3 (НАТО, НАТО). Самото съобщение показва, че новата мисия все още не е подплатена с достатъчно оборудване.

Системите „Пейтриът“ са в центъра на този недостиг. Полша е предала ракети за „Пейтриът“ на Украйна, като решението е било координирано с върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и представено като оставащо в рамките на приемливия риск (Дифенс24, Интерия). Германия също е изпратила капацитет „Пейтриът“ на Украйна и се сблъсква с бавни срокове за замяна (Дойчландфунк). Всяка ракета, изпратена в Украйна, е ракета, която не може едновременно да стои на пускова установка в Балтика.

Дебатът в Латвия прави проблема конкретен. Латвийските представители поставиха акцента не толкова върху разширените правомощия на командващия на НАТО, колкото върху практичния въпрос: могат ли системите за предупреждение, боеприпасите и личният състав физически да стигнат навреме до граничните райони (Министерство на отбраната на Латвия)? Система, налична някъде в Европа, не е същото като система, разположена, обслужвана и свързана с балтийските командни възли преди първият дрон да пресече границата.

Удобството на гъвкавостта

Свободата на преценка за върховния главнокомандващ решава политически проблем толкова, колкото и военен. Когато решенията кой какви системи изпраща и къде остават във военните канали, вместо да се публикуват фиксирани национални квоти, НАТО избягва публичен спор за приноса на отделните държави. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че сигурността на Балтика е сигурност на Германия (Германско правителство). Но фиксиран германски ангажимент за балтийска противовъздушна отбрана не последва, а недостигът на ключови системи прави подобни обещания трудни (Дойче веле).

Има и военна логика разпределението да остане гъвкаво: заплахи могат да се появят по няколко фланга, а оскъдните системи не могат да покриват всички едновременно. Но както отбеляза анализ на „Френдс ъв Юръп“ за срещата в Анкара, върховният главнокомандващ може да командва само това, което правителствата са предоставили, когато са го освободили и при условията, които са поставили (Френдс ъв Юръп). Цената на тази непрозрачност пада върху гражданите на балтийските държави, които няма как да проверят класифицираните решения за това къде отиват оскъдните оръжия.

Балтийските правителства получиха по-ясна командна верига в Анкара. Не получиха публичен отговор на най-базовия въпрос на възпирането: какво точно е гарантирано да бъде на място, преди да се появи първият враждебен самолет или дрон? НАТО, върховният главнокомандващ и държавите, които осигуряват силите, дължат този отговор. Без него промяната дава по-бързи заповеди към сили, чието присъствие нито едно правителство не е поело публично като твърд ангажимент.