Skip to main content
EU_PUBLIC_AFFAIRS01 / 08 · история на деня3 мин · 663 думи · 147 източници

НАТО не може да спре „Орешник“

Написано от AIto brief AI · 24 май 2026 г., 03:50
Как беше написана

A tracking dome on Europe's eastern flank dissolves as physical defenses fail against Mach 10 reality.

Композиция на изображението · tobrief
текстът · 3 мин четене

Три разузнавателни служби предупредиха на 23 май, че Русия се готви да изстреля „Орешник“ — ракета, която нито една система за противовъздушна отбрана, разположена в Европа, не може надеждно да прихване. Самото предупреждение показва проблема: НАТО може да засече изстрелването, но не може да защити територията си от това оръжие. За източния фланг на алианса разликата между гаранцията за сигурност и физическата способност тя да бъде наложена срещу този клас ракети вече е оперативен риск.

Защо европейската отбрана не работи

„Орешник“ е балистична ракета със среден обсег — оръжие, което изминава хиляди километри за минути — и може да носи до шест бойни глави. Всяка от тях се отделя в полет и се насочва към самостоятелна цел със скорост над Мах 10. Русия я е използвала два пъти срещу Украйна: в Днипро през ноември 2024 г. и в Лвов през януари 2026 г.. Според анализатори ракетата произлиза от прекратена руска мобилна ракетна програма и има обсег от около 3500–5500 км (ЦСИС, „Арми Рекъгнишън“).

Съществуващата защита се проваля по физически причини. При Мах 10 всяка бойна глава образува свръхнагрята плазмена обвивка, която поглъща радарни вълни и превръща проследимия обект в размито петно. Компютрите за управление на огъня не могат да изчислят прихващане, ако не знаят достатъчно точно къде се намира целта. Шест бойни глави, пристигащи в рамките на милисекунди, надхвърлят капацитета на една батарея да ги поразява последователно.

Германската „Ероу-3“, най-модерната европейска система за защита срещу балистични ракети, е в оперативна готовност едва от декември 2025 г. Тя е проектирана да прихваща бойни глави извън атмосферата, преди плазмата да стане фактор. Източник от НАТО признава, че системата „вероятно не би могла да спре“ симулиран залп с „Орешник“, защото никога не е изпитвана срещу шест маневриращи бойни глави, които пристигат едновременно.

Предупреждението и европейската зависимост при засичането

Зеленски обяви заплахата, като уточни, че разузнавателната информация все още се проверява („Украинска правда“, КВИА/Асошиейтед прес). Посолството на САЩ в Киев издаде паралелно предупреждение и призова за подготовка за укриване в рамките на 24 часа. Координираното оповестяване следва вече познат модел: САЩ и съюзниците им използват разузнавателна информация преди атака, за да предупредят цивилните, да окажат натиск върху Москва и да зададат рамката на събитията, ако ударът се случи.

Веригата за ранно засичане показва зависимост, която Европа още не е решила. Американските инфрачервени сензори в космоса засичат изстрелвания на балистични ракети за секунди. Няма европейска сателитна система със същата способност. Франция, Великобритания и Полша допринасят със спътникови изображения и радиоелектронно разузнаване, но първичните данни за самото изстрелване минават през американски системи.

Ядрено възпиране по подразбиране

След като прихващането не работи срещу това оръжие, европейският отговор се измества към ядрено възпиране. Френската „разширена възпираща способност“, обявена през март 2026 г., формално покрива осем държави, включително Германия, Полша, Великобритания и Швеция. Гданското споразумение, подписано с Полша през април 2026 г., даде конкретна форма на този ангажимент: ядрен удар срещу Варшава би могъл да предизвика френски отговор.

Френският парламент одобри 36 млрд. евро допълнителни военни разходи до 2030 г., но средствата отиват за конвенционални ударни способности и тактическа отбрана, не за нов щит срещу ракети със среден обсег. Единствената система, която теоретично би могла да затвори тази празнина, е ТХААД — американската система за прихващане на голяма височина в крайния етап на полета. Тя не е разположена в Европа. След интензивното ѝ използване при защитата на Израел в световен мащаб остават около 200 прехващача, а попълването им се очаква да отнеме 3–8 години. Европейски алтернативи като проекта „Акуила“ на МБДА са още в ранна фаза на разработка и нямат потвърдена дата за оперативна готовност.

И двата предишни удара с „Орешник“ дойдоха в моменти на дипломатически натиск върху Москва. Сегашното предупреждение следва тридневното примирие на Тръмп и неговия провал. Ракетата функционира като инструмент за принудителен сигнал: Москва я използва, когато иска да промени психологическите условия на преговорите. Украинското разузнаване оценяваше през април 2026 г., че Русия разполага с 3–10 такива ракети, а производството се разширява. След изтичането на Нов СТАРТ — договора между САЩ и Русия за ядрените оръжия — и без негов наследник няма механизъм, който да провери дали бойните глави на „Орешник“ са конвенционални или ядрени. Френският ядрен чадър е заявеният отговор, но тази гаранция зависи изцяло от това дали Париж би приел риск от удар по френска територия, за да защити Варшава.

How was this article?

Help us get better

Details about this article
Model:
claude-opus-4-6
Generated:
5/24/2026, 3:00:57 AM
Pipeline run:
eu_pipeline_20260524_015006
Watermark:
SynthID (Google's invisible watermark)
Human review:
None before publication
Learn more about our methodology