Силите на НАТО нямат достатъчна защита, докато неидентифицирани дронове проникват в шест държави от алианса

За две седмици през май 2026 г. дронове проникнаха, паднаха или бяха отнесени над територията на поне шест държави членки на НАТО. Украински морски дрон с експлозиви се озова в пещера в Гърция. Руски ударни дронове поразиха цели на 50 км от словашката граница. Финландия два пъти за 48 часа вдигна изтребители заради звуци от неидентифицирани дронове. Европейската противовъздушна отбрана е изградена срещу самолети и ракети, но има празнина, която не може да бъде затворена само с действащото право и сегашната военна доктрина.

Какво показа „Аврора 26“

Най-ясното предупреждение дойде отвътре в алианса. По време на учението „Аврора 26“ на Готланд между 27 април и 13 май, с около 18 000 военни от 13 държави, шведски части умишлено бяха разположени без оборудване за борба с дронове. Целта беше да се провери колко уязвими са на практика. Двайсет и четиригодишен украински пилот на ФПВ дрон, известен с позивната „Тарик“, обобщи резултата така: „Спряха учението три пъти, за да може войниците да измислят какво да направят по-добре, но ако това беше реално, всички щяха да са мъртви“ (ТВ4, Омни).

Върховният главнокомандващ на Швеция Микаел Клесон беше прям: „Всички западни армии трябва много бързо да се научат как да водят операции с дронове и срещу дронове, а най-бързият начин е да слушат украинците“ (Юнайтед24 Медия). Американският бригаден генерал Къртис Кинг потвърди проблема: „Още не сме там“ (АвиасионЛайн).

Учението показа нещо по-тежко от отделно нарушение на граница: сухопътните сили на НАТО нямат достатъчно доктрина, системи за откриване и обучени оператори, за да оцелеят в среда, в която евтините дронове са основното средство за поразяване.

Правната стена на границата

Руските удари с дронове срещу Ужгород в Западна Украйна на 13 май паднаха на по-малко от 50 км от словашка територия. В отговор Словакия затвори всички гранични пунктове с Украйна (Топки.ск).

Ударите извадиха наяве не само военен, но и правен проблем. Президентът Петер Пелегрини поиска спешни законодателни промени, които да позволят на словашката армия да сваля дронове в мирно време — нещо, което действащото право не допуска извън обявено военно положение (ТА3). Подобни ограничения съществуват и в повечето държави от НАТО. Румъния прие през 2025 г. правомощия за сваляне на дронове в мирно време, но този закон още не е проверен на практика, а обща рамка на алианса няма.

Във Финландия звук от дрон над Леми, на 30 км от руската граница, доведе до издирване с хеликоптер през нощта на 17 май. Това стана само 48 часа след като летището Хелзинки-Вантаа беше затворено заради отделна заплаха от дрон. И в двата случая дрон не беше намерен, но министерството на отбраната потвърди „засилено наблюдение“ по източната граница (Юле).

На 7 май гръцки рибари откриха въоръжен украински морски дрон от типа „Магура“ в пещера край Лефкада. Той е носел експлозиви и комуникационна система „Старлинк“. Министърът на отбраната Никос Дендиас публично го определи като украински и поиска обяснения от Киев. Украйна отрече публично отговорност, но според информация на „Скай Гърция“ я е признала по неофициални дипломатически канали (Дъ Ток, Капитал.гр).

Рискът при установяването на отговорност

Основният риск от ескалация е в установяването на отговорност. Украинският външен министър Андрий Сибига приписа навлизанията в балтийското въздушно пространство на „руска радиоелектронна борба, която умишлено отклонява украински дронове“ (РБК Украйна). Разликата между заглушаване на джипиес сигнал, което е доказана руска способност и води до смущения в цели райони, и умишлено насочване на дронове към конкретни обекти на НАТО е съществена. Първото е отказ на достъп до зона. Второто вече предполага враждебно действие срещу територия на алианса.

От тази разлика зависи дали подобни навлизания ще останат на равнище член 4 от Северноатлантическия договор, при който всяка държава може да поиска консултации, или ще се доближат до член 5, клаузата за колективна отбрана. Симулация на Центъра за анализ на европейската политика от април 2026 г. стигна до извода, че задействането на член 5 остава политически малко вероятно при хибридни инциденти с дронове, но консултации по член 4 са реалистични (ЦЕПА). Правителството на Латвия вече падна заради неуспеха да бъде прихванат дрон, ударил склад за гориво в Резекне (Дифенс Нюз).

Румъния и Украйна преговарят за двустранен щит срещу дронове, включително съвместна фабрика за дронове и трансфер на украински опит, като финализирането се очаква до август (Економика.нет). Новото унгарско правителство на „Тиса“ извика руския посланик след ударите в Закарпатието — нещо, което правителството на Виктор Орбан не направи за четири години (Телекс). Това са двустранни реакции, сглобявани държава по държава. Няма обща доктрина на алианса срещу дронове, нито правна рамка, която да ги замени. Докато НАТО чака такава рамка, всяка държава пише собствени правила за заплаха, която не признава граници.