НАТО прие цел от 5 % за отбрана

Какво означава всички членове на НАТО да подпишат едно и също обещание, но да го разбират по различен начин? На срещата на върха в Анкара тридесет и двамата съюзници поеха ангажимент да харчат 5 % от БВП за отбрана до 2035 г. (НАТО, „Юронюз“). Декларацията беше единодушна. Съгласието какво точно влиза в тези 5 % обаче не беше.

Защо се появи това число

Целта идва от предупреждение, а не от политическо желание. Преди срещата генералният секретар на НАТО Марк Рюте формулира проблема директно: САЩ вече планират за конфликти отвъд Европа и намалиха приноса си към модела на силите на НАТО — инструментът, с който алиансът съпоставя наличните сили с възможните заплахи. Европейските правителства трябва да финансират способности, за които дълго време са приемали, че ще бъдат осигурени от Вашингтон.

Целта от 5 % превръща този недостиг в сметка. Формулата, договорена на срещата в Хага през 2025 г., разделя разходите на 3,5 % за основни военни нужди и 1,5 % за по-широка отбрана и сигурност. В Анкара към това беше добавено изискване за национални планове, които НАТО да може да проверява, с преглед през 2029 г. Не беше уточнено какво следва, ако дадено правителство не изпълни целта.

Три държави, три определения

Литва показва как изглежда спешността на практика. Президентът Гитанас Науседа пристигна в Анкара, след като страната му вече харчи 5,38 % от БВП за отбрана, и настоя за твърд американски ангажимент към член 5 — клаузата от договора, според която нападение срещу един съюзник е нападение срещу всички. Правителството му получи един конкретен резултат: прекласифицирането на мисията за охрана на въздушното пространство над Балтика в мисия за противовъздушна отбрана. Разликата не е бюрократична. Охраната наблюдава и прехваща. Противовъздушната отбрана се готви да отблъсне атака.

Испания е в другия край на спектъра. Премиерът Педро Санчес публично отхвърли целта от 5 %, като заяви, че НАТО трябва да оценява способности, а не проценти. Правителството му обвини Рюте, че се опитва да успокои Тръмп, и защити испанския оперативен принос като достатъчен. Това публично несъгласие дава модел на всеки финансово притиснат съюзник: подписваш декларацията, а после спориш за дефиницията.

Германия стои по средата. Канцлерът Фридрих Мерц обеща Берлин да достигне 3,5 % основни разходи за отбрана до 2029 г.. Германия отчете рекордни разходи от 124,7 млрд. евро, или 2,69 % от БВП — рязко увеличение, което все още остава далеч под основната цел. Германските медии прочетоха срещата едновременно като реално успокоение за съюзниците и като упражнение по управление на Тръмп. Недостигът на способности в Бундесвера и проблемите с личния състав запазват голяма дистанцията между бюджетните редове и реално разгръщаемите сили.

Обещание без санкции

Франция поставя въпроса, който дебатът за разходите често заобикаля. „Льо Монд“ съобщи, че европейските армии стават по-силни, но по разпокъсан и некоординиран начин. „Льо Фигаро“ го формулира по-рязко: Европа иска предвидимост от Вашингтон, каквато Вашингтон не е готов да даде. Повече разходи в рамките на НАТО не намаляват автоматично зависимостта от САЩ.

Самият член 5 е по-малко автоматичен, отколкото звучи: Вашингтонският договор казва, че всеки съюзник предприема „такива действия, каквито смята за необходими“, което оставя формата и мащаба на реакцията на националните правителства. Анкара не създаде механизъм за прилагане на целта от 5 % и не предвиди санкции при неизпълнение на плановете. Рюте нарече срещата „среща на изпълнението“. През 2029 г. НАТО ще види дали правителствата са купили отбранителни способности, или просто време.