НАТО избира Saab вместо Boeing

Съюзниците в НАТО се готвят да заменят остаряващия си флот за въздушно наблюдение със самолети на шведската „Сааб“, с което би приключил монополът на „Боинг“ върху една от най-чувствителните общи способности на алианса. „Ройтерс“ съобщи на 1 юли, като се позова на четири източника, че решението за преминаване към „Глобалай“ на „Сааб“ се очаква да бъде обявено на срещата на върха в Анкара на 7–8 юли (The Print, GP). Нито НАТО, нито „Сааб“ са потвърдили публично договор.

Ако информацията се потвърди, това ще бъде първият случай, в който европейски водена система поема основната обща мисия на НАТО за въздушен радар. Залогът не е само кой произвежда самолетите, а от кои компании 32-те държави членки ще зависят за способност, без която съвременната противовъздушна отбрана не работи.

Как „Боинг“ загуби договора

Сегашният флот на НАТО от 14 самолета Е-3А АУАКС служи като летящи радарни станции. Те откриват заплахи далеч отвъд хоризонта на наземните сензори и от началото на 80-те години оперират от Гайленкирхен в Западна Германия (НАТО). Програма за удължаване на ресурса трябва да ги задържи във въздуха приблизително до 2035 г., но машините отдавна са отвъд първоначално планирания си жизнен цикъл.

Конкурсът за наследник се обърна бързо. В края на 2023 г. НАТО избра Е-7А „Уеджтейл“ на „Боинг“, но след това Пентагонът на няколко пъти се опита да прекрати собствената си програма за Е-7. Така отпадна американският производствен обем, върху който се крепеше изборът на алианса (AeroTime, Straits Times). Без поръчки от САЩ, които да разпределят разходите за развитие, икономиката на варианта с „Боинг“ се разпадна.

„Глобалай“, посочван като вероятния наследник, е система за ранно предупреждение и управление от въздуха: далекобоен радар, бордови компютри за мисии и криптирани връзки за данни, монтирани на самолет. Целта е командирите, изтребителите и подразделенията за противовъздушна отбрана да виждат една и съща картина на въздушното пространство, морските маршрути и движението по земя. „Сааб“ описва системата като способна да открива нисколетящи заплахи като крилати ракети и дронове (Saab).

Кой печели, кой се тревожи

Държавите членки гледат на един и същ самолет през различни страхове. Германия приема сегашната база на АУАКС в Гайленкирхен, което означава работни места, установени командни процедури и ежедневен оперативен контрол. Новата платформа отваря въпроса дали тази база ще запази ролята си, или разполагането ще се измести по-близо до заплахите, които радарът трябва да засича (t-online).

Полша и други източни съюзници търсят повече време за предупреждение. Въздушен радар, който може да следи руски дронове, активност в Балтийско море и заплахи от Калининградския ексклав, отговаря на най-пряката им слабост в сигурността (Interia).

За Швеция, която се присъедини към НАТО едва през март 2024 г., подобен договор би променил мястото ѝ в алианса. Страната вече няма да изглежда само като нов член, който потребява обща сигурност, а като индустриален доставчик на една от базовите способности на НАТО (Saab).

Европейската автономия има дребен шрифт

Част от публикациите представят очаквания избор като откъсване на Европа от американската техника. Това е прекалено широко тълкуване. „Глобалай“ не прекъсва чисто северноамериканските вериги за доставка: системата съчетава шведски мисионен пакет с канадски самолет на „Бомбардие“ (Behörden Spiegel).

Канадската връзка е по-дълбока. Отава отделно е избрала „Сааб“ за свой бъдещ флот по сделка за над 5 млрд. канадски долара, което дава на платформата втори опорен пункт на пазара на НАТО и по-голям производствен мащаб (Army Recognition). Франция вече е поръчала два самолета „Глобалай“ с опция за още два, така че Париж също има интерес платформата да успее (ABC Nyheter).

По-убедителната претенция за автономия е по-тясна. Европейски водена сензорна система извън „Боинг“ би намалила зависимостта на НАТО от един американски доставчик за въздушно наблюдение. Това обаче не променя зависимостта на алианса от американски системи при самолетите цистерни, изтребителите от пето поколение и сателитните комуникации (Army Recognition, Analisidifesa).

По-трудните въпроси са под емблемата на самолета: кой контролира софтуерните обновления, криптираните връзки за данни, системата за разпознаване „свой-чужд“ и дългосрочните договори за поддръжка. Докато НАТО не реши кой държи тези слоеве, изборът на „Сааб“ е смяна на доставчик, а не доказателство за оперативна автономия.