НАТО буксува при балтийските провокации

Дрон навлиза в латвийското въздушно пространство откъм руската граница. Изтребители на НАТО излитат от Шяуляй, литовската база за въздушната мисия над Балтика, и го свалят. Заплахата изчезва за минути. Политическият въпрос остава: инцидент ли е това, страничен ефект от радиоелектронна война, която е отклонила джипиес навигацията на дрона, или умишлена руска проверка на реакцията?

Тази последователност, описана от ЛРТ на 8 юни, показва теста, пред който е изправен източният фланг на НАТО. Полското разузнаване предупреди, че Русия може да подготвя провокации срещу Полша или балтийските държави („Гардиън“). Министърът на отбраната на Литва призна, че разпознаването на дронове по време на полет остава трудно. Латвия разполага системи срещу дронове по цялата си граница с Русия и Беларус („Саргс“). Военният отговор вече се вижда. Уязвимостта е в системата за политическо решение зад него.

Разстоянието между прихващането и класификацията

Основополагащият договор на НАТО очертава две линии. Член 4 позволява на всяка съюзна държава да поиска консултации, когато смята, че е заплашена. Член 5, клаузата за колективна отбрана, се задейства след „въоръжено нападение“, но само ако съюзниците се съгласят, че такова е имало. След това всяко правителство решава какви действия смята за необходими, включително използване на сила.

Операциите в сивата зона живеят между тези два члена. НАТО си е оставило възможност да третира хибридни атаки като случаи на колективна отбрана: това беше записано изрично на срещата във Варшава през 2016 г., а съюзниците по-късно потвърдиха, че натрупването на враждебни действия може да премине прага. Алиансът обаче съзнателно избягва фиксирани червени линии (Атлантически съвет). Прерязани кабели, палежи, смущения с дронове: те остават въпроси за националните правоохранителни органи, докато съюзниците не се договорят кой носи отговорност.

Това превръща доказването на отговорността в решаващото тясно място. Част от инцидентите с дронове в Балтика са свързвани с руска радиоелектронна война, която смущава навигационните системи. Затова трудната част не е прихващането на летателния апарат, а доказването на намерението. Националните разузнавателни служби събират радарните следи и сигналните данни. Превръщането им в доказателствена картина, на която всички съюзници вярват, изисква споделяне на информация, изграждане на политически аргумент и консенсус в Северноатлантическия съвет, най-висшия политически орган на НАТО, в който участват всички 32 съюзници. Всяка стъпка отнема време, а именно това време е целта на умишлено двусмисления инцидент.

Предните сили възпират война, но не и двусмислие

Отговорът на Германия е да повиши цената на всяка руска проверка. Около 5 000 войници от Бундесвера са планирани за новата бригада в Литва, като приблизително 1 800 вече са разположени, а пълната готовност се очаква по-късно. Франция участва чрез ротации във въздушната охрана на Балтика и поддържа сили в Естония (Ифри).

Тези разполагания правят всеки инцидент видимо многонационален. Германските войници в Литва обаче не решават самостоятелно, че член 5 е приложим. Първо Литва трябва да прецени как да третира инцидента според собственото си право. След това съюзниците решават чрез Северноатлантическия съвет дали фактите оправдават колективен отговор (анализ на Оксфорд). Провокация, замислена така, че да остане под ясния праг на въоръжено нападение, принуждава цялата тази верига да се задейства, преди алиансът да може да действа заедно.

Рискът е в темпото на самия алианс

Словакия показва как алиансът може да се разклати, без някой формално да наруши общата линия. Премиерът Роберт Фицо заяви, че словашката делегация няма да има мандат за допълнителна военна или финансова помощ за Украйна на предстоящата среща на НАТО. След силна руска атака близо до словашката граница правителството първоначално запази мълчание и реагира едва след натиск от опозицията. Ръководителят на чешкото разузнаване Михал Куделка предупреди, че ограничена атака срещу държава от НАТО, замислена като тест на реакцията, е по-вероятна от масирано нападение.

Рискът не е, че Словакия ще наложи вето върху член 5. Рискът е, че в часовете между провокацията и изясняването на фактите правителствата ще спорят дали случилото се е саботаж, инцидент или въоръжено нападение. Русия настройва операциите си именно за този прозорец: фактите се движат по-бързо, отколкото правителствата могат да докажат и да договорят какво се е случило.

Предните разполагания на НАТО възпират конвенционална война. Дали възпират и двусмислените провокации, които сега се смятат за по-вероятни, зависи от нещо по-трудно за изграждане от една бригада: способността да се докаже отговорност, да се класифицира инцидентът и да се постигне съгласие, преди политическият момент да е отминал.