НАТО подсилва Балтийската мисия

От 2004 г. насам мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство над Балтика работеше като мирновременна рутина: съюзнически изтребители от бази в Литва и Естония излитаха при руски самолети без включени транспондери, установяваха ги визуално и ги съпровождаха извън района. На срещата на върха на НАТО тази седмица алиансът прекласифицира мисията като противовъздушна отбрана (ЛРТ). Германският канцлер Фридрих Мерц я нарече важен етап, продиктуван от руските провокации (Федерално правителство на Германия). Но смисълът на подобна промяна се измерва не с формулировката в комюникето, а с това какво се променя на терен.

Какво можеше и какво не можеше старата мисия

Трите балтийски държави нямат собствени бойни самолети. Въздушното им пространство зависи изцяло от съюзници, които се сменят на четиримесечни ротации. НАТО определяше задачата им като охрана на въздушното пространство: откриване, прехващане, визуално разпознаване и съпровождане (НАТО). Срещу руски военен самолет този ред работи. Срещу нисколетящ дрон или крилата ракета визуалното разпознаване вече е твърде бавно и често безполезно.

Противовъздушната отбрана в рамките на Интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана е замислена за по-трудния сценарий: командни центрове, сензори, изтребители и наземни прехващачи работят заедно, за да откриват и унищожават дронове, ракети и самолети (НАТО ИАМД). Разликата между двата модела се измерва в секунди за вземане на решение.

През май румънски Ф-16, участващ в балтийската ротация, свали дрон във въздушното пространство на Естония. Това беше първото унищожаване на цел в рамките на мисията за повече от две десетилетия (Романия инсайдър, Дифенс индъстри). Дни по-късно президентите на трите балтийски държави поискаха съвместно надграждане към противовъздушна отбрана. НАТО не уточни дали свалянето е станало след формална промяна в правилата или с еднократно разрешение. Инцидентът показа основното напрежение: мисия, проектирана да съпровожда самолети, вече трябва да се справя с дронове.

Откъде би дошла заповедта

Бившият командир на естонските военновъздушни сили Яак Тариен каза пред ЕРР, че практическата полза е по-ясна мирновременна командна верига: кой вижда заплахата, кой я класифицира и кой нарежда стрелба (ЕРР). Тази верига минава през ЦАОК Юдем, северния въздушен оперативен център на НАТО в Германия, който управлява съюзническата въздушна дейност от Арктика до Алпите (ЦАОК Юдем).

На практика това означава следното: балтийски радарен оператор засича неидентифициран дрон. Следата отива към Юдем. Офицер там трябва да реши дали има постоянно правомощие да нареди унищожаването му. При стария модел за охрана отговорът беше един и същ: изпрати изтребители и провери визуално. Противовъздушната отбрана изисква по-бърз отговор.

Алиансът вече тренира отделни части от тази архитектура. През юни изтребители, наземни прехващачи и въздушен радар на НАТО работиха заедно в учения над Балтийско и Черно море (ИРИА, Дифенс индъстри). Планираната покупка на самолети за ранно предупреждение „Глобалай“ от „Сааб“ е насочена именно към нисколетящи заплахи, които наземните радари по-трудно улавят (ГП). Компонентите съществуват. Отвореният въпрос е дали ще действат по постоянни правила, а не чрез разрешения за всеки отделен случай.

Какво НАТО още не е показало

Нито един от консултираните източници не потвърждава промените, които биха дали реално съдържание на новия етикет: нови мирновременни правила за употреба на сила, отпадане на изискването за визуално разпознаване, постоянно разположена наземна противовъздушна отбрана в Балтика или предварително делегирано правомощие, което позволява на офицер от ЦАОК да нареди сваляне, без първо да звъни в национална столица. Тариен отбелязва, че чувствителните детайли вероятно ще останат класифицирани. Това е разбираемо за правилата за употреба на сила. По-малко убедително е като отговор на въпроса дали батареи за прехващане наистина са разположени в балтийските държави.

Руските полети с дронове над съюзническа територия проверяват точно тази празнина. Доклад на Международния институт за стратегически изследвания ги описва като разузнаване чрез бойно действие: тест колко време е нужно на НАТО да премине от откриване до решение за стрелба (Форсал). Полският дебат за отбраната стига до същия извод откъм техниката: по-бързите решения нямат стойност без батареи, сензори и боеприпаси, с които да бъдат изпълнени (Дифенс24).

НАТО направи политическото надграждане. Румънското сваляне през май показа, че старият модел вече се пропуква. Сега ЦАОК Юдем и съюзническите правителства, които предоставят самолети и батареи, трябва да покажат оперативното съдържание: разположени системи там, където това може да бъде видимо; постоянни правила там, където е необходимо; и доктрина, която не чака пилот да решава ракетен проблем с очи.