Науседа атакува ядрения мораториум

Член 137 от литовската конституция прави две неща: забранява оръжията за масово унищожение на територията на страната и не допуска чуждестранни военни бази. Президентът Гитанас Науседа иска целият член да бъде заличен. След среща с лидерите на парламентарните групи на 2 юли той заяви, че почти всички са съгласни: текстът е остарял. Предложението му е не редакция, а пълна отмяна.

Промяна в литовската конституция изисква две отделни гласувания в Сейма, литовския парламент, като и в двата случая са нужни поне 94 гласа от общо 141 депутати. Между двете гласувания трябва да има поне три месеца. Управляващата коалиция разполага със 75 места. Съгласието по принцип между лидерите на групите е едно; осигуряването на конституционно мнозинство два пъти е друга политическа задача.

Клаузата, за която почти не се говори

Повечето публикации се концентрират върху забраната за ядрени оръжия. Но член 137 забранява и чуждестранните военни бази, а Литва вече приема значителни съюзнически сили. Германия планира до края на 2027 г. да разположи там бригада от около 5 000 души. Последните учения на НАТО доведоха на литовска територия още хиляди военнослужещи.

Член 137 е писан през 1992 г., за да гарантира изтеглянето на съветските войски. Текстът му не се е променил, но практиката се е променила. Няма публично правно обяснение дали ротационното присъствие на съюзнически части се смята за нещо различно от постоянни „чуждестранни военни бази“, или практиката просто е изпреварила конституционния текст. Заличаването на член 137 би премахнало тази неяснота. Литовските лидери обаче засега не са обяснили публично, че сегашната формулировка създава оперативни проблеми.

Правно пространство, не ядрени оръжия

Изпълняващият длъжността министър на отбраната Робертас Каунас представи отмяната като начин Литва да може да използва пълния набор от способности на НАТО. Науседа заяви, че няма непосредствени планове за съхраняване на ядрени оръжия и че Литва ще остане в рамките на Договора за неразпространение на ядрените оръжия — глобалното споразумение, което признава право на притежание на ядрено оръжие само на пет държави („Интернационале“/„Ройтерс“).

Заличаването на конституционна клауза премахва една преграда. Други остават. Ядреното споделяне в НАТО работи чрез американски контрол върху оръжията, самолети с двойно предназначение, обучени екипажи и планиране на равнище алианс. В момента само малък брой западноевропейски държави участват в такива договорености. Преместването на оръжия на изток би изисквало укрепени хранилища, модернизиране на бази, американска сертификация на екипажи за работа с ядрени боеприпаси и командна верига за разрешаване на използването им. Такава инфраструктура се изгражда с години. Досега няма потвърдено решение на САЩ или НАТО за разполагане на ядрени оръжия в Литва (Си Ен Би Си).

Литва не е единствената, която пита

Финландия премахна собствената си забрана за ядрени оръжия на 17 юни с парламентарно гласуване 125 срещу 61. Финландските представители настояха, че не се планира разполагане на ядрени оръжия в мирно време. Но парламентарният дебат показа реално разногласие дали премахването на правните ограничения укрепва възпирането, или провокира ответни мерки, без да създава използваем военен капацитет.

Ръководителят на полското Бюро за национална сигурност заяви, че включването в ядреното споделяне е реална възможност, като предстоят разговори с Вашингтон. „Жечпосполита“ постави литовския ход в по-широкия натиск на източния фланг за равен статут във възпирането. Но разширяването на ядреното споделяне би изисквало решения на Групата за ядрено планиране на НАТО, органът в алианса, в който се обсъжда ядрената политика, а не само национални правни промени.

Аргументът на литовските лидери е разбираем: държава на първа линия в НАТО не бива сама да изключва съюзнически опции още преди да е настъпила криза. Контрааргументът е също толкова конкретен: правна допустимост без инфраструктура, самолети, обучени екипажи и американско решение за разполагане е политически сигнал, а не военна способност. Дали отмяната ще промени позицията на НАТО, или само правния речник на Литва, зависи от гласуванията във Вилнюс и от решения, които никоя съюзническа столица още не е обявила публично.