Новото мито удря евтините пратки

Кошница за 30 евро в „Тему“: калъф за телефон, слушалки, тениска и чифт сандали. До миналата седмица такава поръчка подлежеше на ДДС, но минаваше границата без мито. От 1 юли всяка от тези четири продуктови категории носи отделна митническа такса от 3 евро. Така сметката се увеличава с 12 евро още преди да бъдат начислени ДДС и разходите за доставка („Льо Фигаро“, „Сениор Актю“). Колкото по-евтина е кошницата, толкова по-силен е ефектът.

ЕС премахна освобождаването от мито за пратки до 150 евро, изпращани от държави извън блока. На негово място идва фиксирано мито от 3 евро за всеки вид продукт в пратката. Европейската комисия го описва като временна мярка до по-широка митническа реформа, очаквана около 2028 г. (Европейска комисия, Нидерландски митници). Комисията не посочва компании по име, но описанието ясно засяга големите платформи извън ЕС като „Шейн“, „Тему“ и „АлиЕкспрес“, които изградиха мащабен европейски бизнес чрез директни доставки от китайски складове („Юронюз“, „Жечпосполита“).

Сметката зад бутона за плащане

Новото мито не идва само. То се добавя към вече съществуващи разходи.

Първо е ДДС — данъкът върху продажбите, който се начислява върху стоките във всяка държава от ЕС. От 2021 г. ДДС при внос се прилага за всички пратки от държави извън блока, независимо от стойността им. Платформите могат да го събират още при плащането чрез системата ИОСС, или „Обслужване на едно гише при внос“. Ако това не стане, превозвачът го събира при доставката (ИОСС на ЕС).

След това идва таксата на превозвача за обработка на митническите документи. В Нидерландия „ПостНЛ“ начислява 10 евро за стандартна митническа обработка, а сумата нараства до 16 евро за стоки, които изискват допълнителни декларации („ПостНЛ“). В Германия „Дойче пост“/ДХЛ начислява 7,50 евро за всяка пратка, която подлежи на митническо оформяне („Хауфе“).

Реалната цена вече е сбор от няколко слоя: стока, доставка, ДДС, новото мито от 3 евро за категория и такса за обработка, ако платформата не е уредила всичко предварително. Пет тениски се броят като един вид продукт и носят една такса от 3 евро. Тениски и часовник означават две такси. Тениски, часовник, обувки и играчка — четири (Европейска комисия, Правно общество на Ирландия). Най-уязвими са смесените кошници с евтини стоки.

Съветът на „ПостНЛ“ към нидерландските купувачи показва къде е проблемът с прозрачността: проверете дали при плащане пише „Всички мита са включени“. Ако не пише, сметката може да дойде заедно с пратката („ПостНЛ“).

Кой плаща и кой печели

Аргументът за равнопоставеност има основание. Търговците в ЕС работят в среда с пълни данъчни и регулаторни изисквания. Платформите извън ЕС използваха безмитен праг, замислен за рядка лична покупка или сувенир от пътуване, а не за електронна търговия в индустриален мащаб. Германското федерално правителство представя реформата като изравняване на условията за конкуренция (Федерално правителство на Германия). Германските търговски асоциации са на същата позиция („Ханделсблат“).

Но фиксираната такса по замисъл тежи повече на евтините покупки. Едни и същи 3 евро се усещат много по-силно при джаджа за 5 евро, отколкото при яке за 100 евро. Няма общоевропейски данни, които да показват разпределението на тези покупки по доходни групи, но вероятната тежест пада върху потребителите, които най-много разчитат на свръхниските цени („Впрост“).

Платформите вече се приспособяват. Полски медии съобщават, че „Шейн“ и „Тему“ пренасочват стоки към складове в ЕС, внасят ги на едро и ги разпространяват от територията на блока. Така митото за отделна пратка изобщо не се прилага („Полсат нюз“). Това носи полза за европейската договорна логистика („Жечпосполита Логистика“), но също така запазва ниските потребителски цени, което отслабва заявената цел на реформата.

Следващият въпрос са националните добавки

Италия планираше собствена национална такса от 2 евро върху пратки извън ЕС, но я отложи за октомври, за да не се натрупва веднага върху европейското мито („Ил Фато Куотидиано“). Франция спря сходна такса от 2 евро, когато влезе в сила мярката на ЕС („Льо Фигаро“).

Ако правителствата върнат собствените си такси върху пратките, купувачите няма да се сблъскат с едно общо правило на ЕС. Те ще видят национално различни сметки, съставени от европейско мито, ДДС, такси на превозвача и местни надбавки. ЕС хармонизира митническата такса. Не е хармонизирал това, което потребителят реално плаща при получаване.