Нов щам на Ебола обезсилва 3.5 млн. ваксини

Над 1 000 предполагаеми заразени. Повече от 240 починали. Активна военна зона, която спира достъпа на здравните екипи. И нито една одобрена ваксина срещу вируса, който причинява сегашното огнище. Епидемията в източната част на Конго показва пропуск, който десетилетие подготовка срещу ебола не е затворило: всички натрупани ваксини и лечения са насочени към друг вид на вируса.

Ключ за чужда ключалка

Вирусът, който се разпространява в провинция Итури в ДР Конго, принадлежи към вида Бундибугио, идентифициран за първи път в Уганда през 2007 г.. Досега той се е появявал само два пъти, и то в малки огнища, които почти не привлякоха международно внимание. Именно тази рядкост е проблемът. Всички ваксини срещу ебола, разработени след тежката епидемия в Западна Африка през 2014 г., са насочени към вида Заир.

Ваксините обучават имунната система да разпознава конкретен белтък по повърхността на вируса, наречен гликопротеин. „Ервебо“ на „Мерк“, ваксината, която помогна за овладяването на последните огнища на Заир ебола, учи организма да разпознава гликопротеина на този вид. При Бундибугио същият белтък се различава с около 30 % в генетичната си последователност. Това е достатъчно, за да направи имунния отговор несигурен.

СЗО свика експерти в края на май и заключи, че доказателствата за кръстосана защита са „много ограничени и недостатъчни“. Малко изследване с примати показва частична преживяемост след ваксината срещу Заир, но всички ваксинирани животни все пак развиват заболяване. Одобрените лечения с антитела „Инмазеб“ и „Ебанга“ също не се очаква да действат. В световния резерв има над 3,5 млн. дози „Ервебо“, но те са създадени за патоген, който в момента не се разпространява.

Епидемията изпреварва реакцията

СЗО обяви огнището за извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение на 17 май, само два дни след официалното съобщение на ДР Конго. Такава скорост е необичайна и показва колко дълго вирусът вече се е разпространявал незабелязано. Когато лабораториите потвърждават Бундибугио, броят на случаите вече е висок. Към началото на юни лабораторно потвърдените случаи са около 282, с 42 смъртни случая, а предполагаемите заразени надхвърлят 1 000.

Въоръженият конфликт усложнява всичко. Бунтовническата групировка М23 контролира градове в съседни провинции, включително Гома, град с над 1 млн. жители на границата с Руанда. Бойци от Съюзническите демократични сили убиха седем души в Бени, район, който също е засегнат от огнището. Стотици диагностични проби остават неизследвани. Уганда потвърди девет случая и затвори границата си.

Две кандидат-ваксини се ускоряват. Платформата ЧАдОкс1 на Оксфорд, адаптирана от технологията на ваксината на „АстраЗенека“ срещу ковид, може да произведе пробни дози за два до три месеца. Втори кандидат на ИАВИ, който използва безвреден животински вирус като носител за доставяне на белтъци на Бундибугио, се нуждае от седем до девет месеца. Нито една от двете ваксини не е изпитвана при хора. Гави обеща 50 млн. долара за ускоряване на производството, когато има данни за ефективност.

Какво Европа разбра, че не може да направи

Един потвърден случай на ебола стигна до територията на ЕС: американски медицински работник беше приет в берлинската болница „Шарите“ на 20 май. Италианска хирургиня от „Лекари без граници“, евакуирана в института „Спаланцани“ в Рим, даде отрицателна проба. Два предполагаеми случая в Бразилия се оказаха менингит и малария. Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията оценява риска за европейските граждани като много нисък.

Малко вероятно е огнището да се разпространи в Европа. Но то показа неудобна празнина в здравната архитектура на ЕС след ковид. ХЕРА, агенцията, създадена да осигурява ваксини при извънредни ситуации, изгради механизми за съвместни обществени поръчки и 22 стратегически резервa в държавите членки. Тази система сработи при маймунската шарка през 2022 г., когато вече имаше одобрена ваксина. За Бундибугио няма какво да бъде закупено. Затова ЕС отпусна 7,4 млн. евро на СЗО за клинични изпитвания, като на практика изнесе навън проблем, който не може да реши сам.

Националните реакции остават разпокъсани. Италия въведе петстепенна класификация на риска със задължителни здравни декларации за пристигащи от ДР Конго и Уганда. Германия разчита на седем специализирани изолационни отделения. Франция засили наблюдението в Майот, но няма единен карантинен протокол, съгласуван с останалите държави членки.

Светът похарчи милиарди, за да се подготви за предишната ебола, не за следващата. Бундибугио е бил „търговски неинтересен“ вид, както го описват германски здравни експерти, и е останал пренебрегван, докато не престава да бъде рядкост. Дали тази криза ще ускори инвестициите във ваксини срещу по-широк спектър от ебола вируси, или ще бъде забравена след края на извънредната ситуация, ще покаже повече за готовността за пандемии от всяка институционална рамка на хартия.