Таксите в Ормуз оскъпяват застраховките

През Ормузкия проток, тесния морски коридор между Иран и Оман, всеки ден минават около 20 млн. барела петрол. Обичайният риск, който пазарите следят, е затварянето му. По-вероятният риск обаче изглежда друг: протокът да остане отворен, но преминаването през него да започне да струва различно според политическия профил на кораба. Иран и Оман придвижват план за такси върху плавателни съдове, които преминават през протока или използват морски услуги, с преференции за „приятелски“ държави. Засега няма правно обвързващ текст, а САЩ възразяват (Gulf News, чрез Times of India). Пазарите обаче не чакат окончателни документи. Те оценяват несигурността веднага.

Как политическо предложение се превръща в транспортен разход

Връзката между предложение в Персийския залив и разходите на европейската индустрия минава през няколко стъпки. Първо застрахователите оскъпяват покритието за конкретния рейс. После корабните линии добавят извънредни такси. След това вносителите плащат повече за енергия и суровини. Производителите с висока енергийна интензивност усещат това преди потребителите.

Тясното място е застраховането. Премиите за военен риск, тоест допълнителната цена, която застрахователите начисляват при навлизане на кораб в зона близо до конфликт, са скочили от почти пренебрежими нива до около 1–4 % от стойността на корпуса на кораба за едно преминаване. Това означава допълнителни 2–8 млн. долара за един натоварен танкер (DW). За сравнение: преди последната ескалация премиите са били около 0,05–0,25 % (Khaleej Times, Corriere della Sera).

Търговското вето е по-важно от самата цена. West of England P&I Club, взаимен застраховател, който покрива отговорността на корабособствениците, предупреди членовете си, че покритието за Ормуз може да бъде прекратено или преоценено по всяко време (West P&I). Един кораб може юридически да има право да плава, но търговски да не може да получи застраховка. Затова иранското предложение има икономически ефект още преди да стане закон: режим на преференциален достъп, който оставя „неприятелските“ кораби в правна сива зона, поддържа риска висок за застрахователите.

Европа плаща световната цена

Европа не зависи пряко в голяма степен от петрол и газ от Персийския залив. Около 84 % от суровия петрол, преминаващ през Ормуз, отива към Азия (EIA). Германският втечнен природен газ, тоест газ, превозван с танкери и регазифициран при пристигане, идва основно от САЩ (t-online). Катар е доставил около 6,6 % от вноса на втечнен природен газ в ЕС в началото на 2026 г. (Trade Arabia).

Но енергията се търгува по глобални референтни цени, които купувачите по света използват независимо откъде идва конкретният товар. Когато рискът в Ормуз оскъпи петрола за Азия, европейските купувачи също плащат повече.

Германия вече показва тази уязвимост. Според Destatis през май вносните цени са се повишили с 6,8 % на годишна база, като вносната енергия е поскъпнала с 37,2 %, а торовете и азотните съединения — с 31,4 % (Destatis). Това не доказва, че Ормуз е причинил увеличението, но показва, че каналът работи: германската индустрия вече поема натиск от вносната енергия, а всеки допълнителен риск в Залива го усилва. Нидерландия, която според CBS зависи на 77 % от чуждестранна енергия, е изложена по същия начин чрез рафинериите и бункеровъчния комплекс в Ротердам, където корабите се зареждат с гориво (CBS). Нидерландски депутати вече свързаха развитието около Ормуз с разходите за торове (Tweede Kamer).

Кой печели, кой губи

Големите корабособственици печелят. Анализ на BIMCO показва, че несигурността около Ормуз подкрепя по-високи навла за превоз (Cyprus Shipping News). Maersk продължи да работи в Залива, а анализатори определиха ескалацията като „краткосрочно положителна“ за приходите на превозвачите (BT).

Губещите са производителите с висока енергийна интензивност, по-малките вносители, засегнати от извънредни такси от 300 до 7 200 долара на контейнер върху товари, които вече са в движение, както и компаниите, зависими от торове и химически суровини. Изследване на DNB посочва цените на вносната енергия като основен краткосрочен двигател на инфлацията в еврозоната, а ЕЦБ отбелязва, че енергийните шокове продължават да се пренасят към транспорта, храните и индустриалните разходи (DNB, ECB).

Най-голямата неизвестна е спазването на правилата. Ако таксата трябва да се плаща през санкционирани ирански структури, всяка компания, която плати, рискува вторични санкции от САЩ, тоест наказания, които Вашингтон налага на чуждестранни компании за сделки със санкционирани лица или организации (OFAC). Ако не плати, рискува забавяне или загуба на застрахователно покритие. Не е ясно дали Оман може да осигури реална правна защита. А застрахователите имат свои графици за оценка на риска, които не следват автоматично дипломатическите съобщения (LMA). Протокът е отворен. Променят се условията, при които се минава през него.