Никозия обвързва SAFE с обединението

Безвизово пътуване, обновено търговско споразумение, сътрудничество по миграцията, достъп до отбранителен фонд за 150 млрд. евро — ЕС има няколко конкретни лоста спрямо Турция. Кипър настоява всеки от тях да бъде обвързан с напредък по обединението на острова. Това искане стигна до Брюксел през уикенда, когато пратеничката на ООН за Кипър Мария Анхела Олгин пристигна, за да провери какво ЕС е готов да постави на масата („Сайпръс мейл“, „Филенюз“).

Олгин прекара три седмици между Никозия, Анкара и Атина, подготвяйки възможна конференция във формат „пет плюс едно“: двете кипърски общности, Гърция, Турция и Великобритания, под председателството на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. ООН държи преговорния формат. Но стимулите, които биха могли да променят сметката на Турция, са в Брюксел, а спорът дали те да бъдат вързани с Кипър разделя европейските столици.

Какво може да задържи Брюксел

Лостовете на ЕС спрямо Турция попадат в четири групи. Първата е търговията: модернизиране на митническия съюз, който урежда безмитния обмен на стоки. Втората е пътуването: визовата либерализация за турските граждани, която остава незавършена след години неизпълнени критерии (Европейска комисия). Третата е миграцията: по-дълбоко сътрудничество при управлението на бежанските потоци. Четвъртата е отбраната: възможен достъп до СЕЙФ, новия инструмент на ЕС за отбранителни инвестиции, подкрепен с до 150 млрд. евро заеми и приет през май 2025 г. (Съвет на ЕС). Държави извън ЕС могат да ползват СЕЙФ само с одобрение от Съвета, което означава, че всяка държава членка може да възрази.

Осем глави в отдавна блокирания процес на присъединяване на Турция към ЕС — отделните стъпки, които една кандидатка трябва да изпълни, за да стане член — остават замразени, докато Анкара не разшири митническото си споразумение така, че да обхване и Кипър (Европейска комисия). Условията за задържане на наградите вече съществуват. Въпросът е дали някой ще ги използва.

Никозия натиска лоста

Кипърският президент Никос Христодулидис прекара юни в опит да направи точно това. Той се срещна с председателя на Европейския съвет Антониу Коща, за да настоява ЕС да има роля в усилията на ООН. Външният министър Константинос Комбос описа съзнателно „свързване“ между досиетата ЕС–Турция и процеса за уреждане на кипърския въпрос, според „Прото тема“.

Правната основа е налице. През април 2024 г. лидерите на ЕС се договориха, че ангажирането с Турция трябва да бъде „поетапно, пропорционално и обратимо“ (Европейски съвет). Тази формула позволява на всяка държава членка да забави досие, свързано с Турция, с аргумента, че условията не са изпълнени. Кипър възнамерява да я използва.

Франция подсили позицията на Никозия, като в началото на юни подписа споразумение за отбранително сътрудничество с Кипър, което задълбочава военния ѝ достъп в Източното Средиземноморие. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган възрази публично („Араб нюз“). Париж третира Кипър като партньор по сигурността; Никозия се опитва да превърне това партньорство в политическа тежест в Брюксел.

Столиците, които имат нужда от Анкара

Не всяко правителство иска европейските стимули за Турция да бъдат вързани с кипърското досие. Германия има нужда от Анкара за управлението на миграцията, координацията в НАТО и стабилността в Близкия изток (германското правителство). Берлин критикува Турция за международното право, но не желае замразяване на сътрудничеството по всички линии („тац“). Италия има средиземноморски енергийни и отбранителни интереси, които правят Турция важна за нея, и се противопоставя на превръщането на всяко досие ЕС–Турция в заложник на преговорите за обединение.

Разделението е структурно: държавите, които най-силно настояват за кипърска условност, не са тези, които най-пряко биха платили цената от загуба на турско сътрудничество.

Отговорът на Турция: нищо

Публичната позиция на Анкара върви срещу основата на ООН за двузонална, двуобщностна федерация — две общности, които споделят една държава. Турското министерство на отбраната поддържа, че само решение с две държави може да работи („Прото тема“). Външното министерство определя опитите да се заобиколят правата на кипърските турци като „неприемливи“ („Хюриет дейли нюз“). Когато Турция изключи Кипър от подготвителните срещи за климатичната конференция КОП31, министрите от ЕС укориха Анкара — напомняне, че спорът за признаването хвърля сянка върху всяко двустранно досие („Интернационале“/„Ройтерс“).

Няма авторитетно турско изявление, което да посочва коя европейска полза Анкара би разменила срещу движение по обединението.

По-късно тази година Кипър поема ротационното председателство на Съвета на ЕС, което дава на Никозия контрол върху дневния ред на срещите за отбраната, миграцията и южното съседство. Това има значение: Кипър може да решава какво да се обсъжда и кога. Но не може да наложи гласувания или да заобиколи останалите правителства. Съветът за сигурност на ООН ще обсъди Кипър на 16 юли („Сайпръс мейл“). Олгин се връща на острова в началото на юли.

ООН държи масата за преговори. ЕС държи стимулите около нея. Кипър се опитва да ги свърже, но връзката ще издържи само ако Турция реши, че предложеното си струва цената.