Девет държави искат гранична отсрочка

Когато ЕС пусна новата си цифрова система за граничен контрол, очакването беше, че по-новите членове на Шенген ще имат най-големи трудности с технологията. Девет месеца по-късно картината е обратната. Хърватия, която влезе в зоната за свободно движение едва през 2023 г., казва, че Системата за влизане и излизане работи без сериозни проблеми по нейните граници. Държавите, които искат от Брюксел спешно облекчение, са Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Малта, Нидерландия и Португалия, както и Швейцария („Юронюз“, „Травъл тумороу“).

Системата за влизане и излизане замени печатите в паспортите с електронни записи за всеки пътник извън ЕС, който влиза или напуска Шенгенското пространство. При първата регистрация граничните служители заснемат лицето и вземат пръстови отпечатъци (Регламент за системата). Тя започна работа през октомври 2025 г. Законодателството на ЕС задава правилата, европейската ИТ агенция еу-ЛИСА изгради и управлява общата база данни, но реалните проверки на летищата, пристанищата и сухопътните пунктове се извършват от националните гранични власти. Именно това разделение между три нива обяснява последвалите проблеми.

Пет часа на гишето

Първата биометрична регистрация отнема приблизително между 60 и 90 секунди на пътник според френски оперативни оценки („Льо Монд“). При летния пик това бързо се превръща във верижно натрупване на опашки. Френски летища съобщават за чакане до пет часа и изпуснати връзки („Уест-Франс“). На летище „Берлин-Бранденбург“ пътници извън ЕС са чакали до два часа според изпълнителния му директор Алета фон Масенбах („Берлинер Цайтунг“). Летищата на гръцките острови, където трафикът от британски туристи е особено силен, са изправени пред същия натиск („Гардиън“).

Няма пълни публични данни за времето за чакане, работоспособността на киоските или процента грешки при регистрацията по външните граници на Шенген. Без такива данни както тезата за „незначителни начални затруднения“, така и твърденията, че системата се проваля навсякъде, стъпват повече на отделни случаи, отколкото на доказателства.

Какво искат деветте държави

Деветте държави не настояват системата да бъде отменена. Искането им е по-тясно: да се удължи гратисният период, даден от Комисията при старта, който позволява на граничните служители временно да спират биометричното заснемане при крайно претоварване, като влизанията и излизанията продължават да се записват електронно. Този период изтича на 6 септември („Конексион“).

Комисията отказва общо спиране и твърди, че забавянията отразяват недостиг на национален персонал, а не конструктивен дефект в общата система (Си Ен Ен Гърция). Хърватският вътрешен министър Давор Божинович подсили този аргумент, като заяви, че страната му се е подготвила правилно и не вижда големи проблеми. За държава, която години наред беше под шенгенско наблюдение от по-старите членки заради съмнения в граничния ѝ капацитет, посланието е ясно: системата работи, когато правителствата са си свършили работата.

Най-острата критика идва от обратната посока. Изпълнителният директор на „Фрапорт Гърция“ Александър Цинел нарече системата фундаментално сбъркана и заяви, че тя се нуждае от цялостна преработка, включително предварителна регистрация преди пътуването вместо обработване на гишето („Гардиън“, „Нюзбийст“). Гръцките летища страдат и от недостиг на достатъчно обучени гранични служители — национален проблем, който системата не е създала, но извади на повърхността много по-рязко („Днюз“).

Какво решава септември

Крайният срок 6 септември принуждава Комисията да избере. Ако гратисният период изтече без удължаване, всеки пункт по външната граница на Шенген трябва да извършва пълна биометрична регистрация дори при пиково натоварване. Ако Комисията го удължи, биометричното заснемане на практика ще стане условно при силен натиск. Това би отслабило основната гаранция, заради която системата беше създадена: проверени записи за влизане и излизане на всеки пътник извън ЕС. Смущенията вероятно вече са изтласкали ЕТИАС, отделната система за предварително разрешение за пътуване, към 2027 г., макар официалният график на ЕС все още да сочи края на 2026 г. (travel-europe.europa.eu, „Юронюз“).

Правната логика зад системата е силна, а аргументът за сигурността е ясен. Вътрешното свободно движение в Шенген може да оцелее политически само ако външната граница се управлява последователно. Но ЕС написа едно общо правило и остави изпълнението му на 29 различни реалности по летища, пристанища и гранични пунктове. Един и същ регламент произвежда спокойни проверки в Загреб и петчасови опашки в Париж. Именно тази разлика в капацитета е проблемът, на който Комисията сега трябва да отговори.