ЕС сменя граничния режим на 12 юни

На 12 юни девет задължителни регламента заменят разпокъсаната система на ЕС за убежище във всички 27 държави членки. Пукнатините вече се виждат. До края на май само 11 от 27 държави бяха приключили техническата подготовка, а инструментите на Комисията за принуда дават резултат след години. Най-амбициозната миграционна реформа в Европа след Дъблинската система, старите правила, според които първата държава на пристигане обработва молбата за убежище, влиза в сила в момент, в който държавите по външните граници вече действат по собствена логика.

Пактът атакува основния дефект на Дъблин: държави като Гърция, Италия и Испания носеха почти сами тежестта на пристигащите. Новият механизъм за солидарност изисква ЕС да осигури поне 30 000 места за преместване годишно и 600 млн. евро годишни вноски (Verfassungsblog). Държавите, които не искат да приемат физически прехвърлени кандидати за убежище, могат вместо това да платят по 20 000 евро на човек — вграден вариант за отказ. За първите шест месеца Съветът, където националните министри определят политиката, вече намали рязко тези цели, а твърди национални ангажименти има за по-малко от половината места.

Четири държави, четири версии на един и същ закон

Италия представи пакта като потвърждение на собствената си линия. Вътрешният министър Матео Пиантедози го нарече „коперниканска революция“ и заяви, че центровете за обработка в Албания били предшественик на предвидените в пакта „центрове за връщане“. Италиански съд обяви тези трансфери за незаконни през февруари. Собственият план на правителството, държан в тайна до съдебно разпореждане на ТАР Лацио през март, показа съоръжения, които „може да бъдат изградени“, и прогнозна цена над 2 млрд. евро за пет години.

Германия отиде по-далеч от изискванията на пакта. Законът за прилагането му създава „центрове за вторична миграция“, които позволяват задържане до 24 месеца и вечерен час за семейства с деца. Вътрешният министър Александер Добриндт настоява едновременно да запази вътрешния граничен контрол в Шенген до септември, с аргумента че външните граници на ЕС остават недостатъчно защитени. Комисията отхвърли този аргумент на 9 юни.

Полша избра частично изпълнение. Заместник вътрешният министър Мачей Дущик заяви, че Варшава „няма да приложи всички разпоредби“, като отказва гранична инфраструктура и обработка на молби за убежище по границата с Беларус по съображения за сигурност. Полша е спирала приемането на молби за убежище на тази граница седем пъти от март 2025 г. и има предоставено от Съвета освобождаване от солидарния механизъм, което изтича през декември 2026 г.

Гърция прие закона за прилагане на пакта на 9 юни, като само управляващата „Нова демокрация“ гласува „за“. На хартия текстът следва минималните изисквания на ЕС. Реалният проблем с изпълнението е другаде: Европейският съд по правата на човека потвърди „системна практика на отблъсквания“ в решение, станало окончателно през юли 2025 г. Европейският съвет за бежанците и изгнаниците документира над 80 000 незаконни отблъсквания по границите на ЕС само през миналата година. Мониторингът по пакта обхваща единствено формалните центрове за проверка и пропуска напълно „зелените и сините граници“, където реално се случват отблъскванията.

Когато една държава просто казва „не“

Единственият инструмент на Комисията срещу открит отказ е наказателна процедура пред Съда на ЕС, най-висшата съдебна инстанция на съюза. Това е процес, който отнема години. Когато през юни 2024 г. съдът наложи на Унгария глоба от 200 млн. евро плюс 1 млн. евро на ден заради неизпълнение на решение по убежището от 2020 г., Комисията си възстанови парите чрез удръжки от плащанията на ЕС към Будапеща. Механизмът работи, но идва дълго след нарушението. Унгарският премиер Петер Мадяр вече обяви, че Будапеща „няма да плаща глоби“.

Първият формален преглед на изпълнението е на 12 юли. Солидарният пул никога не е бил тестван. Испанският вътрешен министър нарече съпътстващия Регламент за връщането „непропорционален и противоречащ на ценностите на ЕС“ — позиция на ляво правителство, което подкрепя по-широката рамка. Законът обвързва всички 27 държави от четвъртък. Какво ще се случи по границите зависи от машина за прилагане, която ще работи на пълни обороти едва след години.