Първият процес за Nord Stream без ясен поръчител

Кой е разпоредил взривовете по газопроводите „Северен поток“ през 2022 г. може да остане неизвестно и след първия съдебен процес по случая. В сряда, 14 октомври, съд в Хамбург започва делото срещу първия обвинен за участие в саботажа (съдът в Хамбург, ДПА чрез „Ди Цайт“). Украинският офицер Сергий К. е обвинен във военно престъпление. Съдиите могат да се произнесат по вината му, без да установят кой, ако изобщо някой, е дал нареждането.

Какво според прокуратурата се е случило

Германската федерална прокуратура обвинява К., че е помогнал за ръководенето на екипаж, отплавал с наета яхта от германския остров Рюген. Според обвинението екипажът поставил взривни устройства със закъснител по газопроводите край Борнхолм преди експлозиите на 26 септември 2022 г. (Федерален върховен съд).

Прокурорите твърдят и че К. действал от името на държавни органи в Украйна. В публичното им съобщение не се посочват нито министерство, нито конкретен служител (Федерална прокуратура).

Няма публично известни самопризнания. Делото се основава главно на данни за пътуванията на К. Когато през декември 2025 г. Федералният върховен съд потвърдил задържането му, той се позовал на полски гранични данни, паспорт с чужда самоличност и негова снимка, както и на експертно сравнение на изображения (решението).

Адвокатите му оспорват, че тези данни го поставят в морето. Според телевизия Цет Де Еф няма съвпадение по отпечатъци или ДНК, което да го свързва с яхтата. Един от адвокатите предава версията на К., че по това време той бил в Украйна (Цет Де Еф).

Дали газопроводите са били законна цел

Защитата разполага и с резервен аргумент, който засяга същината на обвинението. Според законите на войната нападението срещу граждански обект — имущество без военна функция — може да е военно престъпление, докато ударът по военна цел може да не е. Обвинението срещу К. издържа само ако „Северен поток“ се смята за граждански обект.

Затова адвокатите му питат дали газопроводите, които носят приходи на Русия по време на нейното нахлуване, не са били законна цел. Федералният върховен съд отхвърлил този аргумент при решението за задържането. Според съда косвените приходи от газ не превръщат газопроводите във военни цели (Федерален върховен съд).

На какво не е нужно да отговори присъдата

Съдът в Хамбург разглежда делото срещу К., а не срещу Украйна. На 30 септември съдиите отхвърлили искането на операторите на газопроводите да участват като частни обвинители — частни страни, които имат собствени процесуални права редом с прокуратурата. Според съда процесът се отнася до действията и вината на подсъдимия, а не е място за подготовка на евентуални руски искове за обезщетение срещу Украйна (съдът в Хамбург).

В доказателствата все пак може да се появят следи за това кой е дал нареждането. Журналисти, проучили обвинителния акт, описват прихванати разговори от времето, когато К. бил задържан в Италия. В тях той според публикациите намеквал, че не е действал сам и се чувствал изоставен от Киев (разследване на АРД).

Публичната позиция на Киев не е категорично отрицание. На 9 юли главният прокурор на Украйна заяви, че разследването на прокуратурата не е открило данни за участие на държавата, и предложи съвместно разследване с Германия (Ройтерс).

Взривовете не прекъснаха газовите доставки за Европа, защото потокът по „Северен поток 1“ беше спрял още в началото на септември 2022 г. (Федерална агенция за мрежите). Значението на случая за Европа е преди всичко правно. То личи в начина, по който две други държави от ЕС постъпиха с втори заподозрян.

Германия иска предполагаемият водолаз Володимир Журавльов да бъде предаден по европейска заповед за арест — механизъм на ЕС за предаване на заподозрени между държавите членки. През октомври 2025 г. съдия във Варшава отказал да го предаде. Според съдията предполагаем украински удар по инфраструктурата на агресор може да е легитимен държавен акт, а не престъпление за наказателно преследване. Премиерът Доналд Туск вече бил заявил, че предаването не е в интерес на Полша (ПАП).

Хърватия зае обратната позиция. На 18 септември тричленен съдебен състав одобри предаването на Журавльов, а обжалването все още се разглежда (ХРТ, Тпортал).

Нито един от двата съда не е решавал дали саботажът е престъпление. Всеки се е произнесъл единствено дали заподозреният да бъде предаден, а решението на хърватския съд все още може да бъде отменено. Полският съдия обаче е приел за възможно действие, което германската прокуратура обвинява К., че е извършил като военно престъпление, да е било легитимно. Всяка държава с подводни кабели и газопроводи има основание да следи каква позиция ще заемат съдиите в Хамбург.

Ако признаят К. за виновен във военно престъпление, съдиите ще установят, че украински офицер е нападнал гражданска инфраструктура в нарушение на законите на войната. Те могат да стигнат до тази присъда, без да посочат кой, ако изобщо някой, е дал държавното нареждане. Назоваването на евентуалния поръчител остава задача на германската федерална прокуратура, която твърди, че такъв е имало, без да посочва кого, и на главния прокурор на Украйна, чиято служба заявява, че не е открила данни за държавно участие.