Skip to main content
EU_PUBLIC_AFFAIRS03 / 08 · история на деня3 мин · 535 думи · 141 източници

Петролът за $97 топи резервите на Европа

Написано от AIto brief AI · 7 юни 2026 г., 03:50
Как беше написана

Europe pays the price for a gate it cannot open.

Композиция на изображението · tobrief
текстът · 3 мин четене

Петролът е 97 долара за барел. Инфлацията в еврозоната е най-висока от септември 2023 г. Стратегическите петролни резерви се доближават до законовия минимум. Три месеца след като войната между Иран и САЩ постави под натиск Ормузкия проток, през който минава около една пета от световния петрол, европейските правителства харчат милиарди, за да омекотят удара. Самият ЕС няма място на масата на единствените преговори, които могат да прекратят кризата.

Кой плаща и как

Щетите се разпределят неравномерно, а всяко правителство търси собствена временна защита. Полша намали ДДС върху горивата до 8 %, с което задържа поскъпването до 8,8 % на годишна база при средно 20,8 % за ЕС. Франция избра друг подход: целеви помощи за превозвачи, фермери и хора с ниски доходи, които пътуват до работа, като вече са похарчени 130 млн. евро, а общата цена се очаква да достигне между 4 и 6 млрд. евро. Германия и Италия заложиха на по-груби инструменти. Берлин намали данъците върху горивата в пакет за 1,6 млрд. евро, докато Рим изчислява, че средното домакинство плаща със стотици евро повече годишно за гориво, електричество, храна и пластмаси.

Това е разпокъсан национален разход срещу общ шок в доставките. През март Международната агенция по енергията координира най-голямото освобождаване на резерви досега: 400 млн. барела в 32 държави, от които страните от ЕС дадоха около 92 млн. До началото на май до пазара бяха стигнали само 164 млн. барела. Агенцията предупреждава, че при сегашното темпо запасите могат да паднат до критични нива преди летния пик на търсенето. Правото на ЕС изисква държавите членки да държат резерв, равен на 90 дни нетен внос. Няколко страни рискуват да нарушат този праг в рамките на седмици.

Временната военноморска мобилизация

Европейските флотове се задействат бавно, условно и извън командването на НАТО. Франция разположи самолетоносача Шарл дьо Гол в Арабско море с около 20 изтребителя „Рафал“. Германия изпраща миночистача Фулда през Суец, като той трябва да пристигне след две до три седмици. Италия планира четири кораба. Според vz.lt литовският парламент е одобрил със 78 гласа „за“ срещу 7 „против“ изпращането на до 40 военни за разминиране. Рамката е временна френско-британска коалиция, а не операция на ЕС или НАТО.

ЕС има собствена военноморска мисия, операция „Аспидес“, започнала през 2024 г. за защита на корабоплаването в Червено море. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас допусна разширяването ѝ към Ормуз, като каза, че мандатът вече позволява това чрез промяна в оперативния план. Разминирането обаче изисква формално решение на Съвета, тоест единодушие между всички 27 правителства. Иран предупреди Европа да не изпраща бойни кораби в протока.

Пакистан посредничи, Европа плаща

Калас беше пряка след майския Съвет „Външни работи“, на който външните министри на ЕС се срещат всеки месец: „Това е между САЩ и Иран и те всъщност не приемат никакво посредничество. Нямаме голямо влияние върху нито една от двете страни.“

Посредник е Пакистан, а не Франция, Германия или Великобритания, които бяха европейските страни по ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Договореното от Пакистан през април примирие се е свило до това, което Тръмп нарече стрелба „по по-умерен начин“. На 6 юни САЩ удариха ирански радар на остров Кешм; Иран изстреля седем балистични ракети срещу американски бази в Кувейт и Бахрейн. Часове по-късно Тръмп каза пред репортери, че нещата се „подобряват“.

Енергийният шок разклаща и климатичните ангажименти. Германия, Франция, Естония и Испания притиснаха Комисията да намали натиска на въглеродния пазар върху тежката индустрия, като поискаха по-дълги преходни периоди за безплатните квоти за емисии по Системата за търговия с емисии, европейския механизъм, който поставя таван на въглеродните емисии и позволява търговия с квоти. Ревизията на системата от Комисията трябва да бъде представена на 15 юли. Енергоемките индустрии вече имат най-силния си аргумент от години за по-бавна декарбонизация.

Европа поема почти цялата икономическа тежест от блокадата на Ормуз, докато променливата, която ще определи кога тя ще приключи, остава извън нейния контрол: сделка между Вашингтон и Техеран.

How was this article?

Help us get better

Details about this article
Model:
claude-opus-4-6
Generated:
6/7/2026, 2:58:46 AM
Pipeline run:
eu_pipeline_20260607_015006
Watermark:
SynthID (Google's invisible watermark)
Human review:
None before publication
Learn more about our methodology