Петролът свали инфлацията в еврозоната

Инфлацията в еврозоната спадна до 2,8 % през юни от 3,2 % през май — по-силно понижение от очакваното от прогнозиращите институции (Евростат, Айриш таймс). Основната причина е петролът: сортът Брент се понижи от военните върхове над 120 долара за барел до около 73 долара (Тагесшау).

Европейската централна банка, която определя лихвените проценти за 20-те държави с евро, не приема това като повратна точка. Инфлацията при услугите още е 3,2 %, базисната инфлация — показателят без променливите цени на енергията и храните — е 2,4 %, а президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел предупреждава, че енергийният шок „все още е в системата“ (Си Ен Би Си, Икономически бюлетин на ЕЦБ).

Прекият петролен шок отслабва. Причината ЕЦБ да остане предпазлива е друга: дали разходите, които той остави след себе си в заплатите, услугите и храните, ще задържат инфлацията над целта от 2 % и през 2027 г.

Как петролният шок се превръща в проблем със заплатите

Механизмът е ясен. Когато енергията поскъпне, фирмите плащат повече за горива, транспорт и суровини. Част от тези разходи се прехвърлят към клиентите. Работниците, които виждат как покупателната им способност намалява, настояват за по-високи заплати.

При услугите този ефект е особено силен. Ресторантите, здравеопазването и фризьорските услуги разчитат много повече на труд, отколкото на машини, затова увеличението на заплатите бързо влиза в крайните цени. Пред Европейския парламент президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че енергийните разходи натискат реалните доходи, а краткосрочните инфлационни очаквания са се повишили „значително над предвоенните равнища“, докато дългосрочните остават близо до 2 % (БМР/Лагард).

Юнските прогнози на ЕЦБ показват колко тесен е коридорът. Инфлацията се очаква да бъде средно 3,0 % тази година, 2,3 % през 2027 г. и да стигне 2 % едва през 2028 г. Прогнозата за растежа през 2026 г. беше понижена до 0,8 % от 0,9 % през март (прогнози на ЕЦБ). Цените остават твърде високи за рязко намаляване на лихвите, а растежът е твърде слаб, за да понесе лесно тази цена.

Четири държави, четири канала

Средната стойност за еврозоната прикрива различни национални напрежения.

Германия показва индустриалната страна на проблема. Поръчките в производството спаднаха с 3,8 % на месечна база, а общата инфлация се понижи до 2,3 %. Цените на услугите обаче продължиха да растат с 3,1 % (ДИВ, Тагесшау). Заводите са слаби; всекидневното потребление на домакинствата продължава да поскъпва.

Италия се отклонява от модела на упорита базисна инфлация. Там базисната инфлация всъщност спадна до 1,6 %, а непреработените храни с ръст от 4,5 % държат общия показател по-висок (ИСТАТ). Истинската уязвимост на Италия е дългът: публичният дълг от 137,1 % от БВП означава, че по-високите за по-дълго лихви на ЕЦБ директно оскъпяват рефинансирането на държавата (Икономически бюлетин на ЕЦБ). Всеки месец с високи лихви струва повече на Рим, а по-тясното бюджетно пространство се пренася към условията за кредитиране на италианските фирми и домакинства.

Испания е под натиск през храните. Индексът на потребителските цени през юни достигна 3,2 %, а базисната инфлация — 2,9 %, като и двата показателя са над средното за еврозоната (ДСН/ИНЕ). Мадрид отговори с извънреден пакет от 300 млн. евро за фермери и рибари, засегнати от разходите за дизел и торове (МАПА). Рисковете от горещи вълни и Ел Ниньо може да тласнат цените на храните още нагоре, макар никоя институция засега да не е дала количествена оценка за 2026 г. (ЕАОС).

Белгия има най-автоматичния механизъм за пренасяне на инфлацията. Системата за индексация на заплатите повишава възнагражденията в публичния сектор, пенсиите и социалните плащания с 2 %, когато бъде преминат определен ценови праг, а задействането му се очаква през септември (Федерално бюро за планиране, 21нюз). Това защитава работниците с индексирани доходи. Същевременно заключва по-високите разходи в икономиката за по-дълго.

Кой всъщност плаща

Разликите между държавите показват кой поема удара. В Белгия работниците с индексирани доходи са защитени; разходът остава за работодателите и бюджета. В Италия държавата и кредитополучателите плащат чрез по-скъпо рефинансиране. В Испания фермерите и купувачите на храни са притиснати от двете страни.

Във всички тези случаи по-бедните домакинства губят най-много. Те харчат по-голяма част от доходите си за храна и енергия, а именно това са категориите, в които натискът върху цените остава най-силен.

Общата инфлация се движи в правилната посока. Но ЕЦБ има по-малко пространство за намаляване на лихвите, отколкото подсказва числото 2,8 %. Собствените ѝ експерти не очакват отзвукът от енергийния шок в заплатите, услугите и храните да изчезне преди 2028 г.