Петролните резерви свършват през август при $123

Сортът Брент се търгува около 107 долара за барел, но това вече не е цената, която плащат европейските рафинерии. Застраховките срещу военен риск, пренасочените маршрути и новите ирански транзитни такси вдигат доставената цена до около 120–123 долара за барел. А аварийните резерви, които трябваше да омекотят удара, се изчерпват по-бързо, отколкото системата е проектирана да понесе.

МАЕ, Международната агенция по енергия, която координира петролните кризи за 32 държави членки, обяви най-голямото освобождаване на резерви в историята си на 11 март: 400 млн. барела от стратегическите запаси. Десет седмици по-късно около 44–45 % вече са използвани при темп от приблизително 2,5 млн. барела дневно („Форчън“). Ако скоростта се запази, целият ангажимент ще бъде изчерпан преди средата на август. Кризата в Ормузкия проток засега не показва признаци на затихване.

Блокадата като скрит данък

Блокадата работи като огромен допълнителен данък върху петрола, който все още успява да премине.

Преди кризата застраховката срещу военен риск за свръхголям танкер, превозващ около 2 млн. барела, струваше приблизително 25 000 долара годишно. Днес едно преминаване струва 10–14 млн. долара („Лойдс лист“). Застраховката за отговорност от клубовете „Пи енд Ай“, взаимните застрахователи зад търговското корабоплаване, е скочила от 25 000 долара годишно до 30 000 долара седмично („Лойдс маркет асосиейшън“). Без валидна застраховка корабът не може законно да акостира, да бъде финансиран или да бъде натоварен.

Дневните ставки за наем на свръхголеми танкери от Персийския залив достигнаха рекордните 423 736 долара през март. Новосъздадената от Иран Администрация на Персийския залив и протока, формална система за таксуване, стартирана на 18 май, вземала до 2 млн. долара на преминаване в китайски юани. Само застраховката добавя около 5 долара на барел. Заедно с транспорта и заобиколните маршрути това означава, че рафинериите в Ротердам или Триест плащат с 15–16 долара над бенчмарка Брент още преди преработката да е започнала.

Две защитни мрежи, и двете под натиск

Рафинериите разчитат първо на търговските запаси - работния петрол, който компаниите държат за ежедневни операции. Когато те започнат да се изчерпват, правителствата отварят стратегическите петролни резерви, тоест аварийните запаси, създадени точно за такъв тип криза. И двата буфера вече са под напрежение.

Ръководителят на МАЕ Фатих Бирол предупреди на срещата на Г-7 в Париж, че някои региони имат само „няколко седмици“ достъпни търговски запаси („То вима“, Си Ен Би Си). Само през март и април търговските запаси са намалели с 246 млн. барела (МАЕ).

Средното равнище за ЕС официално все още надхвърля 90 дни потребление. Това число обаче прикрива големи разлики. Дизеловите резерви на Румъния са едва 30,2 дни („Евронюз“). Букурещ обяви криза на петролния пазар до 30 юни, ограничи маржовете при горивата и износа на дизел, след като цените на дизела се повишиха с 32,68 % на годишна база („Диджи 24“). В целия блок 15 от 27 държави членки имат поне един вид гориво на критично ниски равнища.

Германия освободи 19,5 млн. барела от националните си резерви, около една пета от запасите си (финанцен.нет). Цените по бензиностанциите остават над 2 евро за литър въпреки намаление на данъка върху горивата за 1,6 млрд. евро (АДАК чрез „Пресепортал“). Германия може да си позволи тази субсидия. Италия поиска от Брюксел по-гъвкаво прилагане на фискалните правила на ЕС, за да финансира сходни енергийни разходи, но получи отказ.

Проблемът с календара

Европейската система за резерви е изградена за прекъсвания от дни до седмици. Кризата в Ормуз вече навлезе в осемдесетия си ден. Преди нея през протока преминаваха около 130 кораба дневно с 20 млн. барела петрол, приблизително 20 % от целия петрол, превозван по море (УНКТАД). В последните дни броят им е падал до едва два.

„Джей Пи Морган“ предупреждава, че до началото на юни търговските петролни запаси в индустриализираните държави ще достигнат „равнища на оперативен стрес“ - точката, при която тръбопроводите и рафинериите започват физически да изпитват затруднения да работят. Моментът е неблагоприятен: летният туристически пик повишава търсенето на авиационно гориво точно когато резервите изтъняват. Оставащият ангажимент на МАЕ ще се изчерпи напълно около септември. Пазарите обикновено изпадат в паника много преди резервоарът да е празен.