ОПЕК+ увеличава добива през август

Седем държави производителки на петрол се договориха в събота да повишат общата си цел за добив на суров петрол с 188 000 барела дневно от август. Това е петото поредно месечно увеличение (El Mundo, Biz Chosun). Световното търсене на петрол е около 103 до 106 млн. барела дневно (IEF), така че добавеният обем е малък спрямо пазара, върху който трябва да повлияе. По-важен е сигналът. И той обаче идва с условия, които правят бързото поевтиняване на горивата в Европа малко вероятно.

Пет месеца разхлабване и един голям въпрос

Августовската стъпка продължава отмяната на доброволните съкращения, които ОПЕК+ — картелът на големите износители на петрол и съюзниците им около Русия — въведе през април 2023 г. Според „Аргус“ след този кръг остават само 188 000 барела дневно от тези доброволни ограничения. Това означава, че още едно увеличение със същия размер би приключило процеса (Argus Media). Пет последователни месеца с по-високи цели казват на пазара, че производителите са готови да пуснат повече петрол или поне да намалят задържането на добива.

Дали тези барели наистина ще стигнат до пазара е отделен въпрос. ОПЕК+ определя цели, не реални доставки. Физическото предлагане зависи от свободния капацитет, спазването на квотите и експортната логистика. Групата ще заседава отново на 2 август (Charter97), още преди новите барели да са имали време да се видят ясно в данните за запасите.

Несигурността е също толкова голяма и при търсенето. Международната агенция по енергията понижи прогнозата си за 2026 г. и очаква световното потребление на петрол да намалее с 1,1 млн. барела дневно на годишна база, след като по-ранните смущения около Ормузкия проток са ударили търсенето (World Oil). Когато предлагането расте при отслабващо търсене, цените обикновено тръгват надолу. Но разликата между оценката на ОПЕК за търсенето и тази на Международната агенция по енергията е над 2 млн. барела дневно — повече от десет пъти размера на августовската промяна в квотите (IEF). При такова разминаване в прогнозите всяка категорична прогноза за цените е по-скоро предположение.

Между квотата и колонката

За европейските шофьори пътят от решение за доставки в Персийския залив до касовата бележка на бензиностанцията е дълъг. Суровият петрол първо влияе върху глобални индекси като „Брент“, после върху разходите на рафинериите, след това върху цените на едро на горивата, а накрая минава през акцизи, ДДС и маржове на търговците. Юнските прогнози на ЕЦБ показват, че цените на суровия петрол се пренасят към потребителските цени на горивата в еврозоната „изцяло и бързо“, тоест по-евтиният суров петрол обикновено се вижда и на колонката (ECB projections). Това обаче описва суровинната част преди данъците, не крайната сума на бележката.

Затова новина за по-голямо предлагане може да съвпадне с по-висока сметка за бензин. В Европа няколко правителства премахват данъчни облекчения и тавани на цените на горивата, въведени по време на кризата около Ормуз. Ако суровинната част на цената пада, а данъчната расте, потребителят може да плати същото или повече. Германия, най-големият потребител на петрол в ЕС, би спечелила най-много от по-евтин суров петрол на теория. Тя обаче се сблъсква и с най-силен фискален насрещен вятър, защото кризисните субсидии за горивата изтичат. В Централна и Южна Европа маржовете на рафинериите, разходите за дистрибуция и ограниченията в доставките, свързани със санкции, добавят още триене между глобалната цена и местната колонка.

Инфлационната картина води до същия извод. ЕЦБ прогнозира, че общата инфлация — хармонизираният индекс на потребителските цени, който следи широка кошница от стоки и услуги — ще бъде средно 3,0 % през 2026 г. и ще достигне 3,4 % през третото и четвъртото тримесечие, движена основно от енергията (ECB Economic Bulletin). По-евтиният барел може да намали този енергиен компонент. Но предишните скокове на енергийните цени вече са се пренесли в транспортните тарифи, пакетните почивки и храните. Юнската прогноза на Кей Би Си отчита, че тези косвени ефекти още се виждат при услугите (KBC). По-евтиният барел не връща назад хотелска цена, която вече е включила горивната надбавка.

Решението на ОПЕК+ може постепенно да отслаби инфлационния натиск в Европа, а перспективата за голям излишък на предлагане през 2027 г. дава по-дълъг хоризонт за облекчение. Но едно увеличение на квотите с този размер е твърде малко и твърде условно, за да свали само по себе си сметките за гориво.