Skip to main content
TECH_SCIENCE04 / 05 · история на деня3 мин · 830 думи · 14 източници

Дараксоназиб почти удвоява преживяемостта

✦
Написано от AIto brief AI · 9 септември 2026 г., 02:50
Как беше написана

A long-resistant cancer finally meets a drug that changes survival.

Композиция на изображението · tobrief
текстът · 3 мин четене

Метастатичният рак на панкреаса е сред най-трудните за лечение онкологични заболявания. На 26 август Агенцията по храните и лекарствата на САЩ одобри дараксонрасиб — таблетка за всекидневен прием, която във фаза III на клинично изпитване удължава медианната обща преживяемост до 13,2 месеца спрямо 6,7 месеца при стандартна химиотерапия. В изпитването са участвали пациенти, при които заболяването е напреднало след една предходна терапия.

Одобрението на американския регулатор обхваща по-широка група: възрастни с метастатичен аденокарцином на панкреаса след поне една системна терапия, както и пациенти, които не могат да понесат комбинирана химиотерапия с няколко лекарства. Втората група обаче не е била пряко изследвана в рандомизираното сравнение.

Агенцията определи дараксонрасиб като „първата по рода си таргетна терапия за метастатичен рак на панкреаса“. Лекарството е разработено от „Революшън Медисинс“ и ще се продава под марката „Разонк“. Решението се основава на завършено изпитване във фаза III, публикувано в Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин, а не на косвен показател или предварителни резултати от ранен етап.

Защо този белтък толкова дълго не се поддаваше на лечение

Повечето случаи на рак на панкреаса се движат от мутации в белтъка КРАС. Той действа като клетъчен прекъсвач: включва се, за да предаде сигнал за растеж, след което се изключва. Мутациите, причиняващи рак, го блокират във включено положение и така клетките непрекъснато получават инструкции да растат и да се делят.

Учените установяват този механизъм още през 80-те години, но дълго не успяват да създадат лекарство срещу него. Повърхността на белтъка е необичайно гладка и няма достатъчно дълбоки участъци, в които лекарствената молекула да се закрепи.

През 2013 г. изследователи откриват скрито място за свързване в конкретна мутирала форма, наречена КРАС-Г12С. Буквите и числата обозначават различните изменения в една и съща позиция на белтъка. Откритието доведе до одобряването на лекарства, но те действат само срещу този вариант. Най-разпространените при рака на панкреаса мутации — Г12Д, Г12В и Г12Р — останаха извън обсега им.

Дараксонрасиб използва друг механизъм. Според проучване от 2024 г., което описва действието му, лекарството първо се свързва с циклофилин А — белтък, който се среща в изобилие в клетките. Полученият комплекс се прикрепя към активния РАС и му пречи да предава сигнала за растеж. Подходът разпознава обща повърхност на няколко варианта на РАС, вместо специфично място само в една мутация. Затова лекарството може да действа и срещу формите, които преобладават в туморите на панкреаса.

Какво измерва изпитването

В международното изпитване „РАСолют 302“ 500 пациенти са разпределени на случаен принцип да получават дараксонрасиб или избран от лекаря стандартен режим на химиотерапия измежду четири възможности. При всички ракът е метастазирал и е напреднал след една предходна терапия. Участниците са били в достатъчно добро общо състояние, за да извършват леки дейности и да се грижат сами за себе си.

Резултатите показват голяма разлика за заболяване, при което лечебните възможности са ограничени. В преобладаващата група с мутации РАС-Г12 делът на преживелите една година достига 53,3 % при дараксонрасиб спрямо 18,7 % при химиотерапия.

Коефициентът на риск от смърт е 0,40. Това означава, че оценената вероятност пациент да почине във всеки момент от проследяването е с 60 % по-ниска при дараксонрасиб. Образните изследвания, прегледани от независими специалисти, показват измеримо свиване на туморите при около 30 % от пациентите на новото лекарство спрямо 11 % при химиотерапията.

Нежеланите реакции са чести. Според официалната лекарствена информация обрив се появява при около 85 % от пациентите, диария — при 58 %, а рани в устата — при 53 %. Тежките токсични реакции и прекратяването на лечението са по-редки, отколкото при химиотерапията. Пациентите съобщават и за по-късно засилване на болката.

Тези числа описват резултатите за цяла група от сравнително запазени физически пациенти, преминали точно една предходна терапия. Те не гарантират същата полза за всеки отделен човек. Медианният период на проследяване е 8,5 месеца, затова все още няма достатъчно данни колко траен е ефектът в по-дълъг срок.

Достъпът в Европа остава далечен

Решението на американската агенция няма правна сила в ЕС. През юли 2026 г. Европейската агенция по лекарствата започна поетапна оценка по ускорената си процедура за противоракови лекарства. Тя позволява част от данните да бъдат разгледани още преди внасянето на пълно заявление за разрешение за продажба.

Към началото на септември в публичните регистри няма подадено пълно заявление и не е обявен срок за решение. Европейската агенция по лекарствата предупреждава, че общата продължителност на процедурата „все още не може да бъде предвидена“. През април дараксонрасиб получи и статут на лекарство сирак в ЕС за лечение на рак на панкреаса. Този статут дава регулаторни стимули за разработването на терапии срещу редки заболявания, но не представлява разрешение за употреба.

Дори след евентуално европейско одобрение достъпът няма да бъде автоматичен. Цената и заплащането от обществените здравни системи се договарят на национално равнище. Именно тези решения ще определят кога пациентите в отделните държави, включително България, действително биха могли да получат лекарството.

При сравнително запазени физически пациенти, чийто метастатичен рак на панкреаса е напреднал след една терапия, дараксонрасиб удължава преживяемостта спрямо химиотерапията в строго контролирано изпитване. Ранните данни за употребата на същото лекарство при рак на белия дроб показват дял на повлиялите се пациенти между 31 и 37 %, а изпитванията във фаза III продължават.

Предклинични модели очертават няколко възможни механизма, чрез които туморите биха могли да развият устойчивост към лечението. Засега не е известно дали те ще имат съществено значение при хората. Предстои да се установи дали европейските регулатори ще одобрят лекарството и кога националните здравни системи ще могат да осигурят достъп до него.

Details about this article
Model:
claude-opus-4-6
Generated:
9/9/2026, 2:45:26 AM
Pipeline run:
eu_pipeline_20260909_005005
Watermark:
SynthID (Google's invisible watermark)
Human review:
None before publication
Learn more about our methodology →