Париж и Берлин спират ФКАС

Европейските проекти за бойни самолети рядко се провалят, защото инженерите не могат да построят самолет. Обикновено ги спират националният контрол, съперничеството между компаниите и спорът кой какъв дял работа получава. Разривът по френско-германско-испанската линия на ФКАС е важен, защото Европа още няма работещ механизъм да решава кой води, кой държи технологиите и кой плаща цената, когато сътрудничеството се пропука.

ФКАС трябваше да свърже нов боен самолет, дронове и обща цифрова мрежа, като „Рафал“ и „Юрофайтър“ постепенно отстъпят място на по-широка система, описана от „Тагесшау“. Париж и Берлин вече признаха провала около ядрото на самолета, след като „Дасо“ и „Еърбъс“ не се разбраха кой реално ще командва програмата.

Спорът за контрола

Разногласието никога не е било само за конструкцията. „Дасо“ настояваше за реална водеща роля при самолета, докато германското и испанското подразделение на „Еърбъс“ търсеха структура, която да защити собствените им индустриални позиции — разделение, описано от „Опекс360“. Френските власти искаха да запазят контрол върху ядрото на самолета и технологиите, свързани с френските военни нужди, а разказът на „Пюблик Сена“ показва колко рано партньорите са започнали да теглят в различни посоки.

Берлин сега се опитва да превърне провала в преговорен ресурс. „Еърбъс“ и няколко германски партньори представиха „Тийм Джен 6“ като индустриална алтернатива, но това още не е финансирана държавна програма. Германия продължава да преценява дали да купи още Ф-35, да влезе в друг международен проект или да засили европейски маршрут, воден от „Еърбъс“, както съобщи „Цайт“.

Индустрията може да говори за европейски път, но правителствата решават дали следват пари и военна доктрина. Испания е в уязвима позиция, защото нейните компании вече са вложили политически и технически капитал във ФКАС. „Индра“, „Еърбъс“, „Джи Ем Ви“, „Оесиа“, „Ай Ти Пи Аеро“ и „Сенер“ предупреждават, че не могат да продължават да губят време и натрупан капацитет, както съобщи „Ел Мундо“. Мадрид още не е поел публичен ангажимент към заместител, воден от Берлин.

Брюксел може да плаща, но не и да командва

Институционалните рамки на ЕС не стигат до сърцевината на конфликта. Отбранителната програма на Комисията, правилата за съвместни обществени поръчки и преговорната позиция на Парламента по Европейската програма за отбранителна индустрия могат да възнаграждават сътрудничеството. Те не могат да наредят на Франция, Германия или Испания коя компания да командва стратегическа оръжейна система.

Точно тук е европейският урок. Брюксел може да субсидира сътрудничество, но не може да управлява споровете за суверенитет в най-чувствителните отбранителни проекти на континента. ФКАС се провали в момента, в който „европейски“ престана да бъде лозунг и стана въпрос за контрол.

Алтернативите натежават

Разривът веднага повишава стойността на „Сааб“, защото Швеция все още има жива екосистема за бойни самолети. „Еърбъс“ проучва разговори със „Сааб“ от поне шест месеца, съобщи „Ройтерс“ чрез „Глобал банкинг енд файнанс“. Орбитата на италианската Глобална програма за бойна авиация също печели тежест, защото Германия вече трябва да сравнява варианти, а не просто да ремонтира ФКАС.

Полша и източният фланг ще гледат на целия спор през доставките, съвместимостта с НАТО и скоростта. Варшава вече е договорила 32 самолета Ф-35, а полското военно планиране открито клони към още покупки за периода 2025-2039 г. За тези правителства ФКАС никога не е бил краткосрочният отговор за възпиране. Провалът му обаче отслабва твърдението, че европейската индустрия може навреме да произведе обща способност.

По-малките държави виждат цената с още по-малко влияние. Белгийският премиер Барт де Вевер нарече спирането „чиста глупост“, докато белгийски фирми са получили само 10-20 млн. евро от планирани 68 млн. евро. Това разминаване е съществено: държавите извън индустриалното ядро могат да подкрепят стратегическата автономия, но не могат да принудят основните играчи да я направят работеща.

Оставащите въпроси са изцяло политически. Ще превърне ли Германия „Тийм Джен 6“ в реална програма с държавна подкрепа, или ще продължи да се застрахова между Ф-35, Глобалната програма за бойна авиация, „Сааб“ и „Еърбъс“? Ще последва ли Испания Берлин, ще се пазари ли с Париж, или ще запази пространство за маневриране? Може ли Франция да задържи общите облачни елементи, докато командва изтребителя? ФКАС оставя Европа със същия нерешен въпрос, с който започна: когато лидерите обещават обща способност, кой всъщност решава?