Париж сви прогнозата за растежа

Франция намали прогнозата си за растеж през 2026 г. от 0,9 % на 0,7 % и обеща още 3 млрд. евро икономии, според „Ройтерс“/„Яху“ и „Фигаро“. Това прави бюджетния проблем по-ясен, но не го решава. Париж вече признава, че растежът ще донесе по-малко приходи от планираното. Остава да каже кой ще плати разликата.

Растежът няма да свърши работата

По-бавният растеж удря бюджета по пряк механизъм. Компаниите продават по-малко, работещите получават по-слаби доходи, а данъчните постъпления изостават спрямо очакванията на правителството. Ако безработицата се повиши, публичните разходи също могат да нараснат, дори без министрите да обявяват нова програма.

Франция влезе в тази ревизия с вече видимо слаби данни. Националният статистически институт ИНСЕЕ отчете свиване на БВП с 0,1 % през първото тримесечие на 2026 г. и безработица от 8,1 %, което означава, че данъчната база е била по-мека още преди Париж да промени прогнозата си (ИНСЕЕ). БВП е стойността на произведеното в една икономика. Когато расте по-бавно, същият касов дефицит изглежда по-голям като дял от националното производство.

Старата прогноза от 0,9 % беше над голяма част от външните оценки. Юнският сценарий на „Креди Агрикол“ поставяше френския растеж през 2026 г. на 0,6 % и цитираше други големи прогнози в диапазона между 0,5 % и 0,8 % („Креди Агрикол“). Новата оценка е по-защитима. Тя обаче премахва и тихата помощ, която оптимистичното число дава на всеки план за дефицита.

Три милиарда евро купуват време, не решение

Икономиите от 3 млрд. евро са малки на фона на лихвената сметка на Франция. Агенция „Франс Трезор“ прогнозира 59,3 млрд. евро разходи за обслужване на държавния дълг през 2026 г. Това са пари за лихви още преди в разговора да влязат публичните услуги или нови политически избори (АФТ). „Льо Монд“ съобщи за над 6 млрд. евро платени лихви само през първото тримесечие на 2026 г., с 37 % повече на годишна база („Льо Монд“).

Това не прави пакета безсмислен. Той казва на Брюксел и на инвеститорите в облигации, че Париж вече не строи плана си върху мека прогноза. Но сам по себе си размерът не е достатъчен, за да промени бюджетната аритметика.

Сравнението с Испания показва защо растежът е толкова важен. Мадрид ревизира растежа си за 2026 г. до 2,6 %, постави цел за дефицит от 2,1 % от БВП и заложи дълг от 100,9 % от БВП, според Министерството на финансите и „Ел Паис“. Испания също трябва да държи разходите под контрол. Но по-силният растеж позволява по-голяма част от корекцията да дойде през данъчни приходи, а не през видими съкращения.

Италия е предупреждение срещу удобните етикети. Данните на Евростат показват италиански дълг в средата на диапазона около 130 % от БВП и дефицит малко над 3 %, докато Франция има дълг малко над 110 % и дефицит над 5 % (данни на Евростат за дефицита, данни на Евростат за дълга). Френската история за дефицита е по-слаба, отколкото подсказва репутацията на страната. Италия носи по-тежък натрупан дълг, който последната фискална дисциплина не може бързо да заличи.

Кой плаща още не е назован

Липсващият факт е кой плаща. Според френски публикации икономиите ще засегнат централното правителство и бюджетите за социално осигуряване, с възможен натиск от 2 млрд. евро около местните власти. Точните програми и трайността на мерките обаче остават неясни („Фигаро“, „Юроп 1“). Това има значение, защото икономия в държавните сметки може да се превърне в разход другаде.

Белгия показва канала. Натискът върху федералния бюджет там се превърна в спор дали регионите и общностите трябва да поемат по-голям принос, като една публикация посочва възможна федерална нужда от 7 млрд. до 10 млрд. евро (21нюз). Валонските общини казват, че разходите от реформата на безработицата, прехвърлени към местните служби за социална помощ, са с 35 % до 50 % над първоначалните оценки, докато енергийната помощ за уязвими домакинства е с 10 млн. евро по-ниска (УВСВ).

Германия показва другата асиметрия. Берлин може да прокарва част от приоритетите си през специални фондове и изключения, докато Франция трябва да защитава съкращенията си в по-видима бюджетна битка. Германски публикации поставят проекта за 2027 г. на около 203 млрд. евро нов дълг през основния бюджет и специалните фондове („Тагесшау“, „Маркетскрийнър“/„Ройтерс“).

Франция направи проблема с дефицита по-честен. Растежът няма тихо да свърши работата. Следващият бюджет трябва да посочи програмите, местните власти и домакинствата, които ще понесат икономиите.