Парижкият пакт остава без производствени цели

Девет европейски правителства и Украйна се събраха в Париж на 13 юли и подписаха съвместна декларация за създаване на коалиция за противоракетна отбрана срещу балистични ракети (НАТО, френското правителство). На масата имаше общи изисквания, съвместни технически групи, управленска структура и пътна карта. Нямаше бюджет, подписан индустриален договор, график за доставки или цел за производство на ракети прехващачи.

Участниците обявиха още, че Многонационалните сили за Украйна — формат за гаранции и обучение с войски от няколко държави от коалицията — ще проведат учения в съседни страни през следващите месеци. Френски публикации насочиха към есента, но нито един публичен източник не посочи приемащата държава, участващите части или командната връзка (ТФ1 Инфо).

И двете решения създават впечатление, че Европа започва да изгражда противовъздушния капацитет, от който Украйна има нужда и който самият континент няма в достатъчен обем. Тясното място обаче не е дипломатическият формат. То е в парите, договорите, контрола върху технологиите и производството на ракети прехващачи.

Реална структура за планиране, не поръчка за въоръжение

Съвместната декларация създава механизъм от комитети и пътна карта. Германски медии отбелязаха, че не са публикувани надежден график или конкретни количества за доставка (ЦДФ, Тагесшау).

Франция свърза старта на коалицията с двустранна оръжейна сделка: Киев възнамерява да поръча четири системи САМП/Т Ен Джи — френско-италианската платформа за противовъздушна отбрана на „Евросам“, консорциум между „Талес“ и МБДА — както и лицензирано производство в Украйна на ракети прехващачи „Астер 30“ (украинското президентство, Ройтерс). Тази френско-украинска пътна карта е конкретна. Но тя е двустранна сделка, а не доказателство, че десетстранната коалиция сама е поръчала нещо.

По-дълбокият европейски проблем е производственият обем. Германия изгражда линия за ракети „Пейтриът“ Джи И Ем-Т, но според Ройтерс, цитирана от „Берлинер Цайтунг“, първите произведени в Германия ракети се очакват най-рано в началото на 2027 г. Разговорите за по-модерната ПАК-3 са блокирали. Самата САМП/Т Ен Джи се очаква през 2027 г.; следващото поколение ИРИС-Т СЛ Екс няма да дойде преди 2029 г. (Дойче веле).

Полша показва стената на технологичния контрол. Полски експерти, цитирани от Мъни.пл, определиха лицензираното производство на „Пейтриът“ в Украйна като малко вероятно от технологична и правна гледна точка. Собствената полска оферта е насочена към обслужване и компоненти, а не към пълно производство на ракети, защото американските компании и експортните власти запазват контрола върху интелектуалната собственост и сертификацията (Жечпосполита).

Коалицията няма каса

Нито ЕС, нито НАТО могат да задължат тези държави да плащат, изнасят или разполагат сили. Всяка столица запазва контрола според собствените си конституционни правила (британското правителство). Тази гъвкавост е едновременно предимството и слабостта на формата: коалицията може да заобиколи изискването за единодушие в ЕС, при което една държава може да блокира външнополитическо решение, но няма общ бюджет, правна принуда или механизъм за надзор.

Националните прочити показват колко ограничена е общата основа. Франция представя Париж като момент на европейско стратегическо пробуждане. Италия изпрати министъра на отбраната Гуидо Крозето, но не и премиера Джорджа Мелони; „Кориере дела сера“ описа отсъствието ѝ като изчислен ход, за да не се обвързва прекомерно с формат, който тя смята за още неконкретен. Нидерландия свърза коалицията с реално съвместно производство и общи поръчки на ракети „Стингър“, АМРААМ и ПАК-3, като посочи и съществуващото си разполагане на „Пейтриът“ в Полша за защита на логистичен център към Украйна (Дефенсикрант). Германия от своя страна вече има предпочитан канал за противовъздушна отбрана: 21-държавната мрежа ЕССИ, изградена около системите „Пейтриът“, ИРИС-Т и „Ероу“. Париж не е единствената игра.

Такива коалиции могат да се движат по-бързо от процедурите на ЕС, но не могат сами да купуват ракети. Както посочва Центърът за европейска реформа, Европа все още се нуждае от формални инструменти, за да увеличи производството през граници.

Париж изгради координационен слой. Не изгради система за противовъздушна отбрана. Министрите на отбраната и ръководителите на обществените поръчки в деветте подписали държави дължат отговори за бюджета, графика и производствените цели. Засега не са посочили нито едно от трите.