Парламентът прави цифровото евро без такси

Дигиталните пари в брой са най-лесната част от проекта за обяснение. Според публикация на „Ил Фато Куотидиано“ проектът на Европейския парламент предвиждал основните услуги с дигитално евро да бъдат безплатни, достъпът да не зависи само от наличието на банкова сметка, а автоматичното изключване заради санкции на трети държави да бъде ограничено. Това изглежда като удобство за потребителите, но е и проект за суверенитет. Европа иска публична платежна система, на която хората да имат доверие, която частните компании да разпространяват и чиято цена да бъде платена някъде другаде.

Проектът изяснява сделката зад дигиталното евро. Предложението на Европейската комисия очерта правната рамка за нова публична форма на дигитални пари, а досието на процедурата в Европейския парламент показва, че текстът още се договаря. Политическата привлекателност е ясна: контрол върху базова услуга, която днес зависи силно от банки, картови схеми, дигитални портфейли и мрежи извън Европа.

Дигиталните пари променят кой контролира плащането

Публични пари вече има под формата на кеш. Дигиталното евро би пренесло тази публична гаранция в телефона, картата и онлайн плащането. ЕЦБ повтаря в националните си материали, че то ще съществува наред с парите в брой (ЕЦБ Германия, ЕЦБ Франция). Тази последователност е важна, защото проектът трябва да убеди гражданите, че дигиталното удобство няма да означава загуба на физическите пари.

Промяната идва през разпространението. Банките и платежните компании пак ще откриват портфейли, ще проверяват самоличността, ще обслужват клиентите и ще свързват търговците със системата. Централната банка ще емитира парите, но предложението на Комисията оставя частните компании между Евросистемата и потребителите.

Това запазва клиентската връзка на банките, но променя баланса на силите. Днес частните мрежи определят голяма част от цената, достъпа и потребителското преживяване при дигиталните плащания. Публичната алтернатива дава на Европа резервен вариант, когато тези мрежи станат скъпи, контролирани отвън или политически уязвими.

Безплатно за потребителя означава платено другаде

Най-силното обещание към потребителите е безплатната базова услуга. Това може да помогне на хора без банкова сметка, на потребители, които търговските приложения обслужват зле, и на всеки, който има нужда от прост метод за плащане през граници. Ползата обаче съществува само ако достъпът е реален. Правото на портфейл означава малко, ако на практика входът минава през смартфон, гладка проверка на самоличността и банка, готова да те обслужи.

Безплатната услуга пак създава разходи. Банките и платежните компании ще плащат за технология, контрол срещу измами, проверки на самоличността и поддръжка. Търговците може да имат разходи за интеграция. Публичните власти може да трябва да финансират резервен достъп там, където частните компании не виждат печалба. Проектът може да направи портфейла безплатен на входа, но сметката се премества към банки, търговци, данъкоплатци или компенсационен механизъм.

Това разпределение решава кой печели. Потребителите печелят, ако портфейлът е лесен за използване, широко приеман и наличен при срив на търговски системи. Търговците печелят, ако той им даде тежест срещу картовите такси и правилата на платформите. Банките губят, ако носят оперативната тежест, докато публичните пари се конкурират за клиентските салда.

Банковите депозити са парите, които домакинствата и фирмите държат по сметки, а банките ги използват, за да финансират кредитирането. Предложението на Комисията допуска лимити върху държаните суми, така че дигиталното евро да остане главно платежен инструмент. ЕЦБ прави същия аргумент в литовските и нидерландските си материали (ЕЦБ Литва, ЕЦБ Нидерландия). Ако публичният портфейл се превърне в място за спестяване, банките ще трябва да се борят по-усилено, за да задържат депозитите.

По-високата цена на банковото финансиране, тоест цената, която банките плащат, за да финансират кредитите си, може да се пренесе в по-скъп кредит за домакинствата и фирмите. Лимитът е точката, в която потребителското удобство среща банковия баланс.

Суверенитетът зависи от всекидневната употреба

Аргументът за суверенитет става реален само ако хората и магазините използват системата. Работата на ЕЦБ по международната роля на еврото разглежда плащанията като част от способността на Европа да управлява собствената си парична система. Всекидневният тест е по-прост: може ли човек да плати наем, да купи храна или да уреди малка фактура, без да бъде върнат към същите частни мрежи?

Формулировката за санкциите в проекта, описан от медиите, показва защо това има значение. „Ил Фато Куотидиано“ пише, че парламентът искал защити срещу автоматично изключване, свързано със санкции на трети държави. Въпросът е чие право управлява базовия достъп до пари вътре в Европа.

Поверителността е другият тест за доверие. Предложението на Комисията обещава силни гаранции и офлайн употреба. Офлайн плащането е важно, защото може да накара дигиталното плащане да се държи повече като кеш в момента на покупката. Онлайн плащанията обаче пак ще включват проверки на самоличност и съответствие с правилата, затова окончателните разпоредби трябва да покажат кои данни се виждат, от кого и за колко време.

Дигиталното евро може да даде на Европа публична основа под дигиталните плащания. Може и да се превърне в скъп допълнителен слой, който гражданите пренебрегват, ако банките го приемат с нежелание, търговците го сметнат за тромав, а уязвимите потребители не могат да стигнат до него. Европа представя дигиталните пари като удобство. Те ще заработят само ако хората с най-слаба пазарна позиция могат да ги използват, без да платят цената по друг начин.