Парламентът запази обезщетенията за закъснели полети

Семейство, което е изпуснало полета си на отиване, не би трябвало по-късно да стигне до летището и да разбере, че платеният билет за връщане също е изчезнал. Това е една от практическите промени в сделката за правата на авиопътниците, която Европейският парламент одобри на 7 юли 2026 г. Новите права обаче още не могат да се използват: Съветът трябва да даде окончателното си одобрение, текстът да бъде публикуван и след това да изтече 12-месечният преходен срок (дневен ред на Парламента, Euronews).

Компромисът е ясен. Парламентът запази скъпото за авиокомпаниите правило за обезщетение при закъснение от три часа и забрани част от тарифните капани. Превозвачите запазиха модела на евтини базови билети с платени добавки, така че спорът се измества от текста на закона към прилагането му.

Спорът беше кой плаща

Реформата започна с предложение на Европейската комисия през март 2013 г., след което заседна с години в Съвета, където правителствата на държавите членки договарят законодателството на ЕС. Министрите върнаха досието на масата през юни 2025 г., а на 7 юли 2026 г. Парламентът одобри компромиса с 646 гласа „за“, 12 „против“ и 3 „въздържал се“ (European Parliament, LRT).

Дългото забавяне беше спор за това кой поема цената, когато полетите се провалят. Според The Irish Times и Krone авиационни групи и някои правителства са настоявали прагът за обезщетение да се вдигне от три на четири или шест часа. Парламентът блокира тази промяна.

Това е съществено, защото правилото за трите часа е частта, която пътниците реално усещат. Сделката запазва обезщетенията от 250, 400 и 600 евро, произтичащи от Регламент 261/2004 и последващата съдебна практика, като размерът им зависи от разстоянието и конкретните обстоятелства (EUR-Lex, LRT).

По-слабо правило би прехвърлило пари от закъснелите пътници към авиокомпаниите в рамките на същия европейски пазар. Вместо това превозвачите ще трябва да дават по-ясна информация в срок до четири дни, пътниците ще имат девет месеца да подадат искане, а авиокомпаниите ще трябва да платят или да обяснят отказа си в рамките на 30 дни (European Parliament, Fakti).

Какво реално печелят пътниците

Забраната на т.нар. „ноу-шоу“ практика е най-чистата победа за пътниците. Авиокомпаниите вече няма да могат да анулират обратния полет само защото пътникът е изпуснал или не е използвал полета на отиване. Le Figaro показа проблема през цената на нов билет, купен в последния момент.

Сделката защитава и правото на деца под 14 години да седят до възрастния, с когото пътуват, без допълнителна такса. Освен това авиокомпаниите ще трябва да показват по-ясно цената на багажа още при резервацията (El País). Това не означава, че всеки пътник ще получи безплатен куфар за кабината във всяка тарифа.

Тук заглавията обещават повече, отколкото текстът дава. По-точното тълкуване е по-тясно: пътниците получават поне право на безплатен личен предмет и по-ясна информация за платения багаж преди покупката. Europa Press и Observador предупредиха, че споразумението не гарантира безплатен кабинен куфар.

Авиокомпаниите все пак имат сериозен аргумент. Повече задължения за обезщетения, пренасочване, грижа за пътниците, обработка на искове и показване на цените могат да повишат оперативните разходи. Част от тях може да се върнат през цените на билетите, но публичните данни засега показват предупреждение, а не доказателство кои маршрути или групи пътници ще платят повече (Euronews ES).

Стойността зависи от прилагането

Парламентът спечели централния спор за разходите. Той защити обезщетението при закъснение и премахна практики, които пътниците възприемат като капани. Авиокомпаниите обаче избегнаха пълно поражение, защото нискотарифният модел остава: базовите тарифи могат да останат ниски, а багажът, изборът на място и допълнителните услуги да се продават отделно, стига цените да са показани по-ясно.

Следващият въпрос е към Съвета и към националните органи, които трябва да принуждават авиокомпаниите да спазват правилата. Парламентът защити правото на обезщетение на хартия. Прилагането ще реши дали след проблемен полет пътниците ще получават пари, или още една процедура, през която трябва да се борят.