Пентагонът орязва тайните подкрепления за НАТО

Докато публичният дебат следи пренареждането на американските войски в Европа от администрацията на Тръмп, по-съществената промяна се случва в закрити зали. САЩ намаляват ангажиментите си към системата на НАТО за военновременна мобилизация, а нито един демократично избран орган няма правомощие да прегледа тези съкращения.

На 22 май Алекс Велес-Грийн, заместник на ръководителя на политиката в Пентагона Елбридж Колби, е казал на съюзнически представители по отбраната в Брюксел, че САЩ ще „намалят значително“ своя принос към Модела на силите на НАТО, тоест ешелонираната система на алианса за бързо разгръщане на войски при криза („Милитъри Таймс“, „Дифенс Нюз“). Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди съобщението, но заяви, че „няма право да разкрива“ подробности („Старс енд Страйпс“).

Приет през 2022–2023 г., Моделът на силите предварително разпределя национални формирования към отбранителни планове в три ешелона: около 100 000 военнослужещи до 10 дни, 200 000 до 30 дни и 500 000 до шест месеца. Американските подкрепления в третия ешелон, тоест формированията, които трябва да прекосят Атлантика при продължителна война, са носещата част на системата. Без тях плановете за защита на източния фланг рискуват да се превърнат в „дипломатическа фикция“ (Център за стратегически и международни изследвания).

Пропускът в контрола

Законът за бюджета за отбрана за 2026 г. забранява на Пентагона да намалява американските сили в Европа под 76 000 души без удостоверяване пред Конгреса („Вашингтон Екзаминър“). Този праг обхваща войските, които физически са разположени в Европа. Ангажиментите по Модела на силите, тоест обещаните военновременни подкрепления от територията на САЩ, са класифицирани, нямат законово определен минимум и остават изцяло в правомощията на президента.

Разликата е съществена. Когато в средата на май Тръмп отмени разполагането на бригада от 4 000 войници в Полша, това предизвика възмущение в Конгреса и водещи публикации в медиите („Старс енд Страйпс“). Ротационните разполагания, при които подразделенията се сменят на всеки девет месеца, могат да бъдат спрени с едно телефонно обаждане. Постоянното базиране, при което семействата се местят, а базите се изграждат за години, се отменя далеч по-трудно. Но когато администрацията намалява обещанията за подкрепления от трети ешелон, това става без публичен запис и без контрол от Конгреса.

Състезание за американско внимание

Европейските правителства реагират не с общ подход, а с отделни опити да си осигурят благоволението на Вашингтон.

Заместник-министърът на отбраната на Полша Павел Залевски е предложил на Пентагона „постоянно базиране“ по време на посещение във Вашингтон на 20–21 май, като е обещал Полша да „построи малък град“ за американските войски и да покрие разходите („Полсат Нюз“). Пентагонът е обещал предложение „през следващите седмици“, но не е поел конкретен ангажимент (полското правителство).

Германия губи бригада „Страйкър“, средно бронирано бойно формирование, от Бавария. Канцлерът Мерц представя изтеглянето като възможност и ускорява вътрешните програми за ракети. Според него фактът, че Вашингтон не разполага в Германия отдавна обещаните крилати ракети „Томахоук“ за наземни удари, предназначени да противодействат на руските оръжия със среден обсег, се дължи на производствени ограничения в САЩ, а не на политическо наказание („Тагесшпигел“, „Шпигел“).

Румъния получи похвала от държавния секретар Рубио за това, че е приела допълнителни американски войски за операции, свързани с Иран, но не получи обещание за постоянно присъствие. Съветник на президента призна, че страната е „релевантна“ за Вашингтон, но не е „жизненоважна“ („ХотНюз“). Министърът на отбраната на Естония потвърди, че американските сили ще останат, но предупреди, че „политическите решения в САЩ вече достигат военното равнище“ (Естонското обществено радио и телевизия).

Франция е в различна позиция. Париж изгради алтернативи преди съкращенията: рамка за включване на осем европейски партньори в планирането и консултациите около френското ядрено възпиране, както и натиск за повече европейски офицери на висши командни постове в НАТО („Льо Монд“, Френския институт за международни отношения). Но френската автономия беше замислена като допълнение към американското присъствие, а не като негов заместител.

На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7–8 юли алиансът ще трябва да избере между две линии: да пренапише отбранителните си планове според намаленото американско участие или публично да оспори съкращенията. Рюте вече описа дневния ред като край на „нездравословната прекомерна зависимост от един съюзник“, формулировка, която приема американската теза, без да назовава последиците от нея. Отбранителните планове на НАТО са изграждани с допускането за пълно участие на САЩ във военно време. Сега Вашингтон оттегля това допускане през единствения канал, в който нито един парламент няма глас, докато европейските столици се състезават поотделно за двустранни сделки. Дали някое правителство ще извади секретната сметка наяве преди Анкара, остава въпросът, на който засега няма отговор.